РЕВМАТОЛОГИЯ : 2015 : БРОЙ 1

СЪДЪРЖАНИЕ

Р. Стоилов, Р. Рашков, Зл. Коларов, И. Шейтанов, С. Монов, Д. Димитрова и С. Маринчева.
Национален консенсус за лечение на псориатичен артрит

ОБЗОРИ

Д. Калинова, E. Toдорова, Д. Кюркчиев и Р. Рашков. „Мозайката” от автоантитела при прогресивна системна склероза
Р. Ганчева, Ат. Кундурджиев, Р. Стоилов, Р. Рашков и Зл. Коларов. Етиология, патогенеза, класификация и клиника на подаграта

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
М. Иванова, И. Манолова, Р. Ганчева, В. Бояджиева, Р. Стоилов и С. Станилова.  Серумни нива на IL-23 при анкилозиращ спондилит и ревматоиден артрит

 


CONTENTS

R. Stoilov, R. Rashkov, Zl. Kolarov, I. Sheytanov, S. Monov, D. Dimitrova and S. Marincheva.Consensus guidelines for the treatment of psoriatic arthritis

REVIEWS
D. Kalinova, E. Todorova, D. Kyurkchiev and R. Rashkov. An autoantibody “mosaic” in progressive systemic sclerosis
R. Gancheva, At. Kundurdjiev, R. Stoilov, R. Rashkov and Zl. Kolarov. Etiology, pathogenesis, classification and clinic of gout

ORIGINAL ARTICLES

M. Ivanova, I. Manolova, R. Gancheva, V. Boyadzhieva, R. Stoilov and S. Stanilova. Serum levels of IL-23 in ankylosing spondylitis and rheumatoid arthritis

 

НАЦИОНАЛЕН КОНСЕНСУС ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПСОРИАТИЧЕН АРТРИТ
Р. Стоилов, Р. Рашков, Зл. Коларов, И. Шейтанов, С. Монов, Д. Димитрова и С. Маринчева
Инициативен комитет: Р. Стоилов, Р. Рашков, Зл. Коларов, А. Баталов, С. Кузманова, П. Солаков, Д. Димов, И. Бойкинов, М. Панчовска, В. Пейчева, А. Тончева, Л. Маринчев, Д. Михайлова, И. Шейтанов, С. Монов и Н. Николов
CONSENSUS GUIDELINES FOR THE TREATMENT OF PSORIATIC ARTHRITIS
R. Stoilov, R. Rashkov, Zl. Kolarov, I. Sheytanov, S. Monov, D. Dimitrova and S. Marincheva
Initiative Committee: R. Stoilov, R. Rashkov, Zl. Kolarov, A. Batalov, S. Kuzmanova, P. Solakov, D. Dimov, I. Boykinov, M. Panchovska, V. Peycheva, A. Toncheva, L. Marinchev, D. Mihaylova, I. Sheytanov, S. Monov and N. Nikolov



МОЗАЙКАТА” ОТ АВТОАНТИТЕЛА ПРИ ПРОГРЕСИВНА СИСТЕМНА СКЛЕРОЗА
Д. Калинова1, E. Toдорова2, Д. Кюркчиев2 и Р. Рашков1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, Медицински университет – София
2Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, Медицински университет – София

AN AUTOANTIBODY “MOSAIC” IN PROGRESSIVE SYSTEMIC SCLEROSIS
D. Kalinova1, E. Todorova2, D. Kyurkchiev2 and R. Rashkov1
1Clinic of Rheumatology, University Hospital “Sveti Ivan Rilski”, Medical University – Sofia
2Laboratory of Clinic Immunology, University hospital “Sveti Ivan Rilski”, Medical University – Sofia

Резюме. Системната склероза е клинично хетерогенна, мултисистемна, прогресираща автоимунна болест, която се характеризира с увреждане на микроциркулацията и отлагане на съединителната тъкан в кожата и вътрешните органи. В патогенезата на системната склероза участват три основни патологични процеса: увреждане на микросъдовете, индуциране на автоимунен отговор и генерализирана фиброза. Не е ясно каква е точната роля на автоантителата в патогенезата на системната склероза, установено е, че антителата имат предиктивна стойност по отношение развитието на определени органни поражения, както и за изхода на болестта. Трите най-често срещани антитела при системна склероза са антицентромерни, антитопоизомеразни и антитела срещу РНК полимераза III, позитивиращи се общо при 60-70% от болните. Антителата срещу U3RNP и Th/To също са склеродерма-специфични, въпреки че се срещат при значително по-малък процент пациенти, докато anti-PM/Scl, anti-Ku и anti-U1RNP са характерни за припокриващите синдроми. Доказаната връзка между отделните антитела и клиничната характеристика прави автоантителата основен диагностичен тест при изследване на болните със системна склероза.
Ключови думи: системна склероза, автоантитела
Summary. Systemic sclerosis (SSc) is a clinical, heterogeneous, multisystemic, progressive autoimmune disease characterized by microvascular injury and excessive connective tissue deposition in the skin and internal organs. The three cardinal pathological processes have a role in the pathogenesis of SSc: microvascular injury, induced autoimmune response and generalized fibrosis. The pathogenetic role of autoantibodies in systemic sclerosis remains unclear, but these autoantibodies have been established as strong predictors of the pattern of organ complications and disease outcome in SSc patients. The three most frequently observed types of SSc-specific autoantibodies are anti-centromere antibodies, anti-topoisomerase antibodies and anti-RNA polymerase III antibodies, found in 60-70% of patients. Although a lot less frequently observed, antibodies directed against U3RNP and Th/To are also specific for scleroderma, whereas anti-PM/Scl, anti-Ku and anti-U1RNP antibodies are seen mainly in patients with overlap syndromes. Strong links exist between autoantibody specificities and disease presentation, which make autoantibodies essential assessment tools in patients with SSc.
Key words: systemic sclerosis, autoantibody

 

ЕТИОЛОГИЯ, ПАТОГЕНЕЗА, КЛАСИФИКАЦИЯ И КЛИНИКА НА ПОДАГРАТА
Р. Ганчева1, Ат. Кундурджиев2, Р. Стоилов1, Р. Рашков1 и Зл. Коларов1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ ,,Свети Иван Рилски” – София
2Клиника по нефрология, УМБАЛ ,,Александровска” – София

ETIOLOGY, PATHOGENESIS, CLASSIFICATION AND CLINIC OF GOUT
R. Gancheva1, At. Kundurdjiev2, R. Stoilov1, R. Rashkov1 and Zl. Kolarov1
1Clinic of Rheumatology, University Hospital “Sveti Ivan Rilski”,
2Clinic of Nephrology, University Hospital “Alexandrovska”

Резюме. Представени са механизмите за възникване на хиперурикемията и подагрозното възпаление. Досега съществуващите класификации са общи и за двете състояния. Разкрити са механизмите, отключващи и поддържащи възпалителното състояние при болните с хронична подагра. Освен като остър артрит с интервали между отделните кризи, през последните години има множество доказателства, които свързват болестта с повишен сърдечно-съдов риск.
Ключови думи: подагрозно възпаление, подагрозни тофи, сърдечно-съдов риск
Summary. In the review we present the mechanisms for the occurrence of hyperuricemia and gouty inflammation. The current classifications are common for both conditions. The mechanisms responsible for the initiation and maintenance of the inflammatory response in chronic gout have been revealed. Gout is not only characterized as an acute arthritis with intervals between crises but in recent years there has been abundant evidence connecting the disease with an increased cardiovascular risk.
Key words: gouty inflammation, gouty tophi, cardiovascular risk

 

СЕРУМНИ НИВА НА IL-23 ПРИ АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ И РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ
М. Иванова1, И. Манолова2, Р. Ганчева1, В. Бояджиева1, Р. Стоилов1 и С. Станилова3
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” – София
2Катедра „Здравни грижи”, МФ, ТУ – Стара Загора
3Катедра „Молекулярна биология, имунология и медицинска генетика”, МФ, ТУ –  Стара Загора

SERUM LEVELS OF IL-23 IN ANKYLOSING SPONDYLITIS AND RHEUMATOID ARTHRITIS
M. Ivanova1, I. Manolova2, R. Gancheva1, V. Boyadzhieva1, R. Stoilov1 and S. Stanilova3
1Clinic of Rheumatology, University Hospital „St. Iv. Rilski” – Sofia
2Department of Health care, Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora
3Department of Molecular biology, immunology and medical genetics, Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora

Резюме. През последните години бе постигнат значителен напредък в определяне ролята на „нова генерация” цитокини в индукцията и регулирането на ставното възпаление. Това промени разбирането за патогенезата на артритите, което преди това се основаваше на опростената парадигма за нарушеното равновесие между Th1/Th2. Съвременни проучвания подчертават важната роля на пътя IL-23/Th17 в тяхното развитие. IL-23 се продуцира основно от антиген-представящите клетки, каквито са активираните дендритни клетки, моноцитите и макрофагите, и е от решаващо значение за развитието на някои модели автоимунна патология. При свързване с хетеродимерен рецептор се активира сигналният път, включващ Janus kinase 2 (JAK2), тирозин-киназа 2 (Тук2), и активаторите на транскрипцията (STAT1, 3, 4 и 5). Целта е да анализираме продукцията на IL-23 при болни с възпалителни артропатии (ревматоиден артрит и анкилозиращ спондилит) и връзката между серумното ниво на този цитокин и клиничните и лабораторните параметри на болестната активност, функционалното състояние и приложеното лечение. Серумните нива на IL-23 при 32 болни с възпалителни артропатии (18 с АС и 14 с РА), на възраст (mean ± SD) 47.3 ± 13.6 г. (от 27 до 75 г.) и средна подължителност (± SD) на заболяването 10.8 ± 7.3 г. (от 1 до 26) бяха измерени чрез ELISA тест. Резултатите бяха сравнени с тези на 25 съответстващи по възраст и пол здрави контроли. Анализирана беше връзката на серумната концентрация на IL-23 с клиничните и биологичните параметри на болестната активност, физическата функция и провежданата терапия. Болестното състояние при АС беше оценено посредством ASDAS-CRP, BASFI, BASMI, СУЕ и СРП, а при РА чрез DAS28-CRP и HAQ-DI. Данните бяха обработени статистически с непараметричен анализ (Mann Whitney U test), 2 тест и корелационен анализ (Spearman Rank Order Correlation). Серумните нива на IL-23 не се различаваха при болните с РА и АС (49.26 ± 6.78 pg/ml, 37.22 ± 4.20 pg/ml; респ. p = 0.808). Установихме по-висока серумна концентрация на този цитокин при двете възпалителни артропатии (42.49 ± 5.41 pg/ml) в сравнение със здравите индивиди (13.15 ± 1.49 pg/ml) (р = 0.05). IL-23 в серума показа добра положителна корелационна зависимост със серумната концентрация на СРП (r = 0.644; p = 0.013) при РА. Не беше установена асоциация на IL-23 с останалите изследвани параметри за болестното състояние при РА и АС. В заключение, ние представяме увеличение на серумното ниво на IL-23 при възпалителни артропатии в сравнение със здравите контроли и липса на асоциация на концентрацията му с активността и физическата функция при анкилозиращ спондилит и ревматоиден артрит. В проведения анализ серумният IL-23 показа силна положителна корелация с възпалителния биомаркер СРП при РА, за разлика АС.
Ключови думи: възпалителни артропатии, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, IL-23
Summary. In the recent years, important advances have been made in defining the role of the “new generation” cytokines in the induction and regulation of inflammatory arthritis. This changes the understanding of the pathogenesis of arthritides, which previously was based on a simplistic paradigm of Th1/Th2 imbalance. Recent studies emphasize the important role of IL-23/Th17 pathway in the pathogenesis of arthritides. IL-23 is mainly produced by antigen-presenting cells, such as activated dendritic cells, monocytes, and macrophages and is critical for the development of some models of autoimmune pathologies. IL-23 binds to a heterodimeric receptor, thus activating the signaling pathway involving Janus kinase 2 (JAK2), tyrosine kinase 2 (Tyk2), and activators of transcription (STAT1, 3, 4, and 5). To analyze the production of IL-23 in patients with inflammatory arthritides (rheumatoid arthritis and ankylosing spondylitis), and the relationship between serum levels of this cytokine with clinical and laboratory parameters of disease activity, functional impairment and the treatment administered for these diseases. Serum levels of IL-23 in 32 patients with inflammatory arthritides (18 with AS and 14 with RA), aged (mean ± SD) 47.3 ± 13.6 years (27 to 75 years), with a mean disease duration (± SD) 10.8 ± 7.3 years (1 to 26) were measured by ELISA assay. The results were compared with those of 25 age- and sex-matched healthy controls. The relationship of serum concentration of IL-23 with clinical and biological parameters of disease activity, physical function, and the therapy for these diseases was analyzed. The disease state in AS was assessed using ASDAS-CRP, BASFI, BASMI, ESR and SRS, while in RA via DAS28-CRP and HAQ-DI. Statistical analyses were performed using non-parametric analysis (Mann Whitney U test), 2 test and correlation analysis (Spearman Rank Order Correlation). No difference was determined in serum levels of IL-23 in patients with RA and AS (49.26 ± 6.78 pg/ml, 37.22 ± 4.20 pg/ml; resp., p = 0.808). Higher serum levels of this cytokine were presented in both inflammatory arthritides (42.49 ± 5.41 pg/ml), compared with healthy subjects (13.15 ± 1.49 pg/ml) (p = 0.05). IL-23 in the serum had good positive correlation with serum concentration of CRP in RA (r = 0.644; p = 0.013). No association of IL-23 with the other examined parameters of disease state in RA and AS was observed. In conclusion, we have shown increase in the serum level of IL-23 in inflammatory arthritides compared with healthy controls and lack of association of its concentration with the disease activity and physical function in ankylosing spondylitis and rheumatoid arthritis. Serum IL-23 demonstrated strong positive correlation with the inflammatory biomarker CRP in RA, unlike AS.
Key words: inflammatory arthritides, rheumatoid arthritis, ankylosing spondylitis, IL-23