РЕВМАТОЛОГИЯ : 2016 : БРОЙ 2

ОБЗОРИ
П. Селимов, А. Баталов, Е. Фиркова-Бернард, Р. Каралилова, В. Попова, М. Казакова, Н. Радева, Д. Ганичев и М. Ахмедов. Ревматоиден артрит, орален микробиом и пародонтит
Цв. Георгиев, Р. Стоилов, М. Пенков, М. Иванова и Ан.Трифонов. Рентгенографски методи за оценка на гонартроза
Д. Танев, Р. Робева, Ф. Куманов, Р. Рашков и Зл. Коларов. Systemic lupus erythematosus и пролактин

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
Е. Красимирова, Д. Калинова, Ц. Великова, К. Тумангелова-Юзеир, Е. Иванова-Тодорова, В. Решкова, А. Копчев, Р. Рашков и Д. Кюркчиев. Разширен имунологичен панел в диагностиката на прогресивна системна склероза

 

CONTENTS

REVIEWS
P. Selimov, A. Batalov, E. Firkova-Bernard, R. Karalilova, V. Popova, M. Kazakova, N. Radeva, D. Ganichev and M. Ahmedov. Rheumatoid arthritis, oral microbiome and periodontitis
Ts. Georgiev, R. Stoilov, M. Penkov, M. Ivanova and An.Trifonov. Radiographic assessment of knee osteoarthritis
D. Tanev, R. Robeva, Ph. Kumanov, R. Rashkov and Zl. Kolarov. Systemic lupus erythematosus and prolactin

ORIGINAL ARTICLES
E. Krasimirova, D. Kalinova, Ts. Velikova, K. Tumangelova-Yuzeir, E. Ivanova-Todorova, V. Reshkova, A. Kopchev, R. Rashkov and D. Kyurkchiev. A wide immunological profile in the diagnosis of progressive systemic sclerosis



ОБЗОРИ

РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ, ОРАЛЕН МИКРОБИОМ И ПАРОДОНТИТ
П. Селимов1, А. Баталов1, Е. Фиркова-Бернард2, Р. Каралилова1, В. Попова1, М. Казакова3, Н. Радева1, Д. Ганичев1 и М. Ахмедов1
1Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински факултет
2Катедра по пародонтология и заболявания на оралната лигавица, Факултет по дентална медицина
3Катедра по биология, Медицински факултет, Медицински университет – Пловдив
RHEUMATOID ARTHRITIS, ORAL MICROBIOME AND PERIODONTITIS
P. Selimov1, A. Batalov1, E. Firkova-Bernard2, R. Karalilova1, V. Popova1, M. Kazakova3, N. Radeva1, D. Ganichev1 and M. Ahmedov1
1Department of Propedeutics of Internal Diseases, Faculty of Medicine
2Department of Periodontology and oral mucosal diseases, Faculty of Dental Medicine
3Department of Biology, Faculty of Medicine, Medical University – Plovdiv
Резюме. Ревматоидният артрит (РА) е заболяване с голяма социална значимост. Засега обаче неговата етиология остава неясна, поради което липсва и възможност за провеждане на етиологично лечение. Отдава се значение на редица ендогенни и екзогенни фактори, влияещи върху неговото развитие, като наличие на определени HLA антигени, тютюнопушене, ролята на орален и чревен микробиом и т.н. Наблюденията върху широка популация в различни части на света показват значителна корелация между характеристиките на РА с друго хронично заболяване – пародонтит (ПД). Откриват се сходни механизми, обуславящи прогресивен деструктивен процес, участие на сходни възпалителни медиатори, сходни хистологични промени и др. Като възможно свързващо звено между двете заболявания се посочва ролята на оралния микробиом и особено на пародонтопатогена Porphyromonas gingivalis.
Ключови думи: ревматоиден артрит, пародонтит, Porphyromonas gingivalis
Summary. Rheumatoid arthritis (RA) is a disease of great social value. At present, however, its etiology remains unclear, thus with lack of an opportunity to conduct etiological treatment. A number of endogenous and exogenous factors influence its development, as the presence of certain HLA antigens, smoking, oral and intestinal microflora, etc. Observations on the broad population in different parts of the world showed a significant correlation between the characteristics of RA and another chronic disease – periodontitis (PD). The similar mechanisms underlying the progressive destructive process were studied, as well as the involvement of similar inflammatory mediators, similar histological changes and more. As a possible link between the two diseases, the role of oralmicroflora and especially Porphyromonas gingivalis are discussed.
Key words: Rheumatoid arthritis, Periodontal disease, Porphyromonas gingivalis

РЕНТГЕНОГРАФСКИ МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ГОНАРТРОЗА
Цв. Георгиев1, Р. Стоилов1, М. Пенков2, М. Иванова1 и Ан. Трифонов2
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – София
2Отделение по образна диагностика, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – София
RADIOGRAPHIC ASSESSMENT OF KNEE OSTEOARTHRITIS
Ts. Georgiev1, R. Stoilov1, M. Penkov2, M. Ivanova1 and An. Trifonov2
1Clinic of Rheumatology, University hospital “Sv. Ivan Rilski” – Sofia
2Radiology department, University hospital “Sv. Ivan Rilski” – Sofia
Резюме. Kонвенционалната рентгенография на колянна става остава златен стандарт в съвременната диагностика на колянната става. Тя представлява двуизмерно проектиране на триизмерни ставни структури. Рентгенографските промени включват стеснение на ставната междина, формиране на остеофити, субхондрална остеосклероза и кисти, деформираност на костния контур до пълна анкилоза. Тези промени настъпват през различен етап от развитието на гонартрозата и са отразени в полуколичествените скали за оценка на заболяването. Най-често използваната скала е създадената от Kellgren и Lawrence през 1957 г., претърпяла множество модификации във времето. Атласът на международното общество за изследване на остеоартроза (OARSI) е нейна алтернатива за полуколичествен анализ. Измерването на разстоянието между проектираните феморални и тибиални граници е най-разпространеният количествен похват за оценка на степента на гонартроза. Един от основните недостатъци на нативната рентгенография е наличието на вариации в образа при различно позициониране на ставата в пространството. Рентгенографията при фиксирана флексия в изправено положение предоставя най-достоверна информация за ставната междина при пациенти с умерена гонартроза. Компютърната томография (КТ) е предпочитан метод за оценка на гонартроза в случаите, когато обект на изследване са костни промени като субхондрална остеосклероза и кисти, остеофитоза и качество на кортикалната кост.
Ключови думи: остеоартроза, гонартроза, образна диагностика, рентгенография, компютърна томография
Summary. Plain film radiography still remains the “gold” standard in the assessment of knee osteoarthritis. It is a two-dimensional projection of three-dimensional joint structures. Radiographic changes include joint space narrowing, formation of osteophytes, subchondral osteosclerosis and cysts, deformity of the bone contour to complete ankylosis. These changes occur in various stages of development of osteoarthritis and are reflected in semiquantitative assessment scales. One of the most commonly used scale is the one created by Kellgren and Lawrence back in 1957, underwent many modifications over time. An atlas from the Osteoarthritis Research Society International (OARSI) offers another approach for semiquantitative evaluation. Measuring the distance between the femoral and tibial projected boundaries is the most common quantitative method for assessing knee osteoarthritis. One of the main disadvantages of conventional X-rays are the variations of the image depending on different positioning of the joint space. Radiographs at a fixed flexion provide reliable information about the joint space in patients with moderate knee osteoarthritis. Computed tomography (CT) is a preferred method for the evaluation of knee osteoarthritis, when the area of interest includes bone changes such as subchondral osteosclerosis and cysts, osteophytes, and quality of the cortical bone.
Key words: osteoarthritis, gonarthrosis, imaging, X-ray, computed tomography

SYSTEMIC LUPUS ERYTHEMATOSUS И ПРОЛАКТИН
Д. Танев1, Р. Робева2, Ф. Куманов2, Р. Рашков1 и Зл. Коларов1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”
2КХХНГЗ, УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев” МФ, Mедицински университет – София
SYSTEMIC LUPUS ERYTHEMATOSUS AND PROLACTIN
D. Tanev1, R. Robeva2, Ph. Kumanov2, R. Rashkov1 and Zl. Kolarov1
1Department of rheumatology, UMHAT „Sv. Ivan Rilski”
2Clinical centre of endocrinology, UMHATE „Acad. Ivan Penchev” Medical Faculty, Medical University – Sofia
Резюме. Systemic lupus erythematosus (СЛЕ) е рядко системно заболяване на съединителната тъкан, което засяга предимно жени. Причините за този полов диморфизъм не са известни до момента. Пролактинът е хормон, който пряко влияе върху гонадната функция, като все повече данни показват неговата роля и като имуномодулатор. В обзора се обсъждат взаимоотношенията между имунната система, СЛЕ и пролактина, както и потенциалната роля на допаминовите агонисти в лечението на СЛЕ. Лимфоцитите могат да секретират пролактин, а рецептоpи за този хормон са намерени в Т-лимфоцитите, В-лимфоцитите и макрофагите. Счита се, че пролактинът стимулира както клетъчно-медиирания, така и хуморалния имунитет. Опитите с животински модели на СЛЕ показват, че пролактинът усилва проявите на заболяването. Взаимоотношенията между хормона и автоимунните заболявания при хора са противоречиви, макар че повечето изследвания намират по-често хиперпролактинемия при болни със СЛЕ, в сравнение със здрави хора. Няколко проучвания показват благоприятен ефект на допаминовите агонисти върху клиничните прояви на лупус при жени. Необходими са нови данни върху значително по-големи хомогенни групи от болни със СЛЕ, за да се прецени ролята на биоактивния пролактин за появата, протичането и усложненията на това тежко автоимунно заболяване. Само на базата на тях могат да се разработят нови терапевтични стратегии особено за някои специфични групи пациенти със СЛЕ, например бременни и жени в постпарталния период.
Ключови думи: СЛЕ, имунитет, пролактин
Summary. Systemic lupus erythematosus (SLE) is a rare autoimmune disease of the connective tissue that affects seven to ten times more often women in comparison to men. The reasons for the overt sex dimorphism are still obscure. Prolactin is a hormone that directly influences gonadal functions and sex steroids production. However, it could also play a significant role as an immune system modulator. In the present review, the interrelations between the prolactin concentrations, immune system and SLE as well as the potential role of the dopamine agonists in the treatment of SLE have been discussed. Lymphocytes could produce prolactin and prolactin receptors have been found on T-lymphocytes, B-lymphocytes and macrophages. Prolactin could stimulate the cell-mediated and the humoral immune responses. In SLE animas the hormone aggravates the signs of the disease. In humans hyperprolactinemia is more frequent in patients with lupus than in healthy persons, but the studies are still insufficient to draw any conclusions. Dopamine agonists like bromocriptine decrease the prolactin concentrations. Some but not all authors have shown positive effect of this drug on the clinical signs of SLE. Larger studies are necessary to reveal the role of prolactin on the lupus onset, clinical signs and complications. These findings could help in the development of new therapeutic strategies especially in some specific patient groups.
Key words: SLE, autoimmunity, prolactin

 

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

РАЗШИРЕН ИМУНОЛОГИЧЕН ПАНЕЛ В ДИАГНОСТИКАТА НА ПРОГРЕСИВНА СИСТЕМНА СКЛЕРОЗА
Е. Красимирова1, Д. Калинова2, Ц. Великова1, К. Тумангелова-Юзеир1, Е. Иванова-Тодорова1, В. Решкова2, А. Копчев2, Р. Рашков2 и Д. Кюркчиев1
1Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, Медицински университет – София
2Клиника по ревматология, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, Медицински университет – София
A WIDE IMMUNOLOGICAL PROFILE IN THE DIAGNOSIS OF PROGRESSIVE SYSTEMIC SCLEROSIS
E. Krasimirova1, D. Kalinova2, Ts. Velikova1, K. Tumangelova-Yuzeir1, E. Ivanova-Todorova1, V. Reshkova2, A. Kopchev2, R. Rashkov2 and D. Kyurkchiev1
1Laboratory of Clinical Immunology, University Hospital Sv. Ivan Rilski, Medical University – Sofia, Bulgaria
2Clinic of Rheumatology, University Hospital Sv. Ivan Rilski, Medical University – Sofia, Bulgaria
Резюме. Целта на изследването е да се оптимизира имунологичната диагностика при прогресивна системна склероза (ПСС) чрез изследване на широк панел от автоантитела (ААт), насочени срещу различни антигени (Scl-70, CENP A, CENP B, RP11, RP155 (RNA polymerase III), fibrillarin, NOR90, Th/To, PM/Scl100. PM/Scl75, Ku, PDGFR, Ro52), да се установят честотно им разпределение и диагностичната им стойност при ПСС, както и да се анализира връзката им с определени органни поражения. Подбрани са пациенти с ПСС, при които са изолирани и обработени кръвни серуми. Извършена е индиректна имунофлуоресценция. Приложени са имуноблот метод и статистическа обработка. Изследвани са 40 пациенти с диагноза ПСС, на средна възраст 50 ± 13 (25-73) години, от които 36 (90%) жени и 4 (10%) – мъже. При 38 от тях се наблюдават положителни антинуклеарни ААт (титър ≥ 1:80), изследвани чрез индиректна имунофлуоресценция, като при 30 от тях се установи светене при висок титър на серумно разреждане (титър ≥ 1:640). При 9 от пробите светенето типично за анти-CENP ААт, които се позитивират и на имуноблот. 11 проби (27.5%) демонстрират типичен, макар и неспецифичен за анти-Scl-70 образ, като тези проби се позитивират за анти-Scl-70 AАт на имуноблот. Останалите ААт са със следната честота: 12.5% положителни за анти-RNAP-III (11) Ат, 40% – за анти-RNAP-III (155) Ат, 12.5% – за анти-U3RNP Ат, 10% – за анти-NOR90 Ат, 22.5% – за анти-Th/To Ат, 2.5% – за анти-PM/Scl-100 Ат и 12.5% – за анти-PM/Scl-75 Ат, 20% – за анти-Ro52 ААт. При 2-ма от пациентите анти-Ro52 ААт се позитивира единствено на имуноблот. Не се открихва анти-PDGFR ААт при нито един от изследваните пациенти. При 6 души не се позитивира нито едно ААт, а при останалите 34 проби поне 1 ААт е положително. При 21 пациенти се наблюдават едновременно 3 или повече ААт. Използването на индиректната имунофлуоресценция и внедряването на широк панел от склеродерма-свързани AAт в рутинна практика би улеснило диагностицирането и проследяването на пациенти с ПСС.
Ключови думи: системна склероза, автоантитела, имунодиагностика
Summary. Aim: To optimize the immunological diagnostics of various forms of systemic sclerosis (SSc) using a wide panel of autoantibodies (AAbs) directed against different antigens (Scl-70, CENP A, CENP B, RP11, RP155 (RNA polymerase III), U3-RNP, NOR90, Th/To, PM/Scl-100, PM/Scl-75, Ku, PDGFR, Ro52) and to determinate their frequency distribution and diagnostic value in SSc, as well as to analyze their connection to а target organ damage. Collection and analysis of blood sera from SSc patients, indirect immunofluorescence (IIF), immunoblot method, statistical analysis. We investigated 40 patients with SSc at average age of 50 ± 13 (25-73) years, of which 36 (90%) were women and 4 (10%) – men. In 38 patients, we observed positive results (titer ≥ 1:80) for the presence of anti-nuclear antibodies (ANA), while 30 of them had a specific fluorescent image at a high titer of serum dilution (titer ≥ 1: 640). In 9 of the samples, the image was typical for anti-CENP AAbs and these AAbs were positive on immunoblot whereas 8 of them were positive for both CENP-A and CENP-B AAbs. 27.5% of samples showed typical, non-specific staining, and samples were positive for anti-Scl-70 AAbs. The other AAbs studied by immunoblot were by frequency as follows: 12.5% positive for anti-RNAP-III (11), 40% – for anti-RNAP-III (155), 12.5% – for anti-U3RNP, 10% – for anti-NOR90, 22.5% – for anti-Th / To, 2.5% – for anti-PM / Scl-100 and 12.5% – for anti-PM / Scl-75, 20% – for anti-Ro52 antibody. In two patients, anti-Ro52 AAbs were the only positive AAbs detected by immunoblot. Anti-PDGFR AAbs were negative in all of the patients. Six patients who were tested for scleroderma-specific AAbs were negative for the entire 13 AAbs, and for the remaining 34 persons at least one of AAbs was positive. Twenty-one patients had 3 or more AAbs simultaneously. Using IIF and deployment of a wide panel of scleroderma-associated AAbs in routine practice and creating an algorithm for the study of AAbs in patients with scleroderma would facilitate the diagnosis of the disease.
Key words: systemic sclerosis, autoantibodies, immunodiagnostics