РЕВМАТОЛОГИЯ : 2009 : БРОЙ 4

СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЗОРИ

Зл. Коларов и Р. Рашков. Лечение на болката при остеоартроза с конвенционални средства
Д. Калинова и Р. Рашков. Миозит-специфични и миозит-асоциирани антитела. Overlap myositis
Д. Калинова, Р. Рашков и Зл. Коларов. Тумор-асоциирани миозити

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
М. Иванова, И. Манолова, Р. Стоилов и К. Пеева. Влиянието на болестната активност и рентгенографската увреда на гръбнака върху физическата функция при анкилозиращ спондилит
И. Манолова, М. Иванова, Л. Митева, Р. Рашков, Р. Стоилов, М. Гълъбова и С. Станилова. Асоциация на полиморфизъм в промоторната област на гена за интерлевкин 12Р40 при системен lupus erythematosus

ПРЕВОДНИ СТАТИИ
М. Станчикова, Й. Ровенский, П. Масарик, К. Швик, Р. Ищок. Biomin H® в превенцията и лечението на остеопорозата

 

ОБЗОРИ

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛКАТА ПРИ ОСТЕОАРТРОЗА С КОНВЕНЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА
Зл. Коларов и Р. Рашков
Клиника по ревматология, МУ – София

Резюме.
Разгледани са основните моменти от лечението на ОА и най-употребяваните, възприемани засега като конвенционални препарати за овладяване на най-често срещания и най-потискащ симптом – болката: нестероидните противовъзпалителни средства, СОХ2 инхибиторите, опиоидите.
Ключови думи: болка, остеоартроза, лечение

МИОЗИТ-СПЕЦИФИЧНИ И МИОЗИТ-АСОЦИИРАНИ АНТИТЕЛА. OVERLAP MYOSITIS
Д. Калинова и Р. Рашков
Клиника по ревматология, МУ – София

Резюме.
Различните антитела, насочени срещу определени ядрени и цитоплазмени антигени, се установяват при над 55% от болните с идиопатични възпалителни заболявания на мускулите. Антителата играят значителна роля в патогенезата на тези заболявания. Разделят се на две групи: миозит-специфични антитела (МСАТ) и миозит-асоциирани антитела (МААТ). МСАТ са специфични за идиопатичните възпалителни заболявания на мускулите. Включват антисинтетазните Ат, анти-SRP, анти-Mi-2, анти-р155/140, анти-SAE, анти-CADM, анти-р140. Антисинтетазните антитела са най-често установяваните антитела, респективно анти-Jo-1. МААТ не са специфични за идиопатичните възпалителни заболявания на мускулите. Установяват се и при други системни заболявания със или без клинични симптоми за миозит. Включват: анти-PM/Scl, анти-MAS, анти-RoRNP, анти-U1snRNP (Ro60/SSa, La/SSb, Ro52), анти-Ku. МСАТ и МААТ имат диагностична и прогностична стойност относно клиничната интерпретация, хода и изхода на болестта и диференцирането на клиничните варианти.
Ключови думи: патогенеза, автоантитела, миозит-специфични, миозит-асоциирани

ТУМОР-АСОЦИИРАНИ МИОЗИТИ
Д. Калинова, Р. Рашков и Зл. Коларов
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски” София

Резюме.
Тумор-асоциираните миозити се отнасят към идиопатичните възпалителни заболявания на мускулите. Това са група миозити, при които симптомите на миозит и малигнен процес се появяват едновременно; туморният процес се диагностицира през първите три години след появата на миозита; миозитът се развива в рамките на две години след установяване на тумора. Приема се, че този тип миозит се развива в контекста на паранеопластичния синдром. Най-често срещаните тумори, асоциирани с миозит, са: при жените – карцином на гърдата, гинекологични тумори; при мъжете – карцином на белия дроб и простатата; общо за двата пола – злокачествени процеси на гастроинтестиналния тракт – стомах, дебело черво и панкреас. Малигнените процеси се установяват при около 25% от болните с дерматомиозит, с начало на заболяването след 50-годишна възраст. Честотата на паранеопластичните дерматомиозити в България е 23,9%. В обзора са разгледани основните клинични симптоми, характерните туморни маркери и диагностичните методи, свързани със съответните малигнени процеси. Съвременните изследвания доказват ново миозит-специфично антитяло – анти-155/140. Установява се при болни с паранеопластични дерматомиозити. Предполага се, че това антитяло може да бъде потенциален серологичен маркер при диагностициране на тумор-асоциираните миозити.
Ключови думи: тумор-асоцииран миозит, паранеопластичен синдром, антитела, анти-155/140

 

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

ВЛИЯНИЕТО НА БОЛЕСТНАТА АКТИВНОСТ И РЕНТГЕНОГРАФСКАТА УВРЕДА НА ГРЪБНАКА ВЪРХУ ФИЗИЧЕСКАТА ФУНКЦИЯ ПРИ АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ
М. Иванова1, И. Манолова2, Р. Стоилов1 и К. Пеева3
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”
София, 2Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ - Стара Загора, 3Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт”, МФ, ТУ – Стара Загора
Резюме.
Целта на проучването е да изследваме връзката между болестната активност, рентгенографската увреда и физическата функция при болни с анкилозиращ спондилит (АС). В крос-секционното проучване включихме 96 болни с АС и изследвахме: физическата функция (с Bath Ankylosing Spondylitis Functional Index BASFI, и Dougados Functional Index  DFI); болестната активност (с Bath Ankylosing Spondylitis Disease Activity Index BASDAI) и острофазовите възпалителни показатели (СУЕ и СРП); структурните увреди (с modified Stoke Ankylosing Spondylitis Spine Score mSASSS); качеството на живот (с болестоспецифичния въпросник Ankylosing Spondylitis Quality of Life ASQoL). Унивариационните корелации изчислихме с коефициента за корелация на Spearman. Приложихме логистична регресия (за изпитване на модел за най-добра връзка между една зависима и множество независими променливи) с цел по-пълното изследване на асоциацията между рентгенографския скор (mSASSS) и физическата функция (BASFI/DFI) под влиянието на клиничния показател за болестна активност BASDAI и други потенциално въздействащи фактори, като възраст и пол. mSASSS корелираше умерено с BASFI (Spearman r = 0,42) и DFI (r = 0,43). BASDAI показа значителна към голяма корелация с BASFI (r = 0,74) и DFI (r = 0,79). Корелационните коефициенти за mSASSS спрямо BASFI и DFI бяха сигнификантни при ниското ниво на BASDAI (0-4, бележещо липса на клинична активност) и с тенденция към загуба на значимост за по-високите подразделения на индекса за болестна активност. Осъществените регресионни модели внушават, че както BASDAI, така и mSASSS са независими и сигнификантни фактори, повлияващи физическата функция (BASFI/DFI). Нарушението във физическата функция при АС е независимо повлияно от оценената от пациентите болестна активност и нивото на структурна увреда на поясния и цервикалния гръбнак.
Ключови думи: анкилозиращ спондилит, болестна активност, физическа функция, структурна увреда

АСОЦИАЦИЯ НА ПОЛИМОРФИЗЪМ В ПРОМОТОРНАТА ОБЛАСТ НА ГЕНА ЗА ИНТЕРЛЕВКИН 12Р40 ПРИ СИСТЕМЕН LUPUS ERYTHEMATOSUS
И. Манолова1, М. Иванова2, Л. Митева3, Р. Рашков2, Р. Стоилов2, М. Гълъбова4 и С. Станилова3
1Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ - Стара Загора, 2Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” - София, 3Катедра „Молекулярна биология, имунология и медицинска генетика”, МФ, ТУ – Стара Загора, 4Катедра „Обща и клинична патология”, МФ, ТУ – Стара Загора

Резюме.
Целта на настоящото проучване беше да изследваме ролята на промоторния полиморфизъм IL12Bpro в IL12B гена за предразположението към системен lupus erythematosus (СЛЕ) и конкретните клинични прояви на заболяването в българската популация. Чрез алел-специфична амплификация бяха генотипирани по IL12Bpro-полиморфизма 108 лупусно болни и 107 здрави жени. Установено беше статистически различно разпределение на генотипите и алелите по полиморфизма IL12Bpro сред пациенти със СЛЕ и здравите контроли. При пациентите се наблюдава по-висока честота на хомозиготния генотип 22 (28%) в сравнение със здравите контроли (16%) с OR = 2.038; 95% CI: 1.051÷3.943; p = 0.035. Честотата на алел 2 от полиморфизма IL12Bpro в групата на болните със СЛЕ бе значимо повишена в сравнение с тази при здравите жени (51% vs. 40%; OR = 1.575; 95% CI: 1.075÷2.307; p = 0.02). При пациентите със СЛЕ, при които болестта протича с хематологични прояви, беше установена значимо по-висока честота на генотип 11 (33%) в сравнение с тези без хематологични прояви (12%) с OR = 3.5; 95%CI: 1.132÷10.687; p = 0.028. Носителството на алел-1 беше асоциирано и с нервно-психични прояви при болните със СЛЕ (OR = 2.108; 95%CI: 1.033÷4.295; p = 0.04). В заключение, промоторният полиморфизъм IL12Bpro в IL12B гена влияе върху генетичното предразположение към СЛЕ и клиничните изяви на заболяването, което предполага намесата му в нарушените имунорегулаторни механизми при системния лупус.
Ключови думи: генен полиморфизъм, интерлевкин 12, СЛЕ

 

ПРЕВОДНИ СТАТИИ

BIOMIN H® В ПРЕВЕНЦИЯТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА ОСТЕОПОРОЗАТА
М. Станчикова, Й. Ровенский, П. Масарик, К. Швик и Р. Ищок
Национален институт по ревматични болести, Пиещяни – Словакия

Резюме.
Biomin H® e препарат, произведен от кокоши яйчни черупки. Един грам прах съдържа около 370 mg калций, 0.6 mg фосфор и 5 mg магнезий, а в следови количества: стронций, мед, цинк, флуор, които могат подходящо да допълват и да потенцират действието на калция. В препарата е доказано наличие на соматомединова активност, на следови количества от растежни фактори, както и на положително влияние върху диференциацията на хондроцитите и растежа на хрущяла. Повторно е потвърден положителният ефект от приема на Biomin H® върху костната плътност при животински модел на посменопаузна остеопороза при овариектомирани женски плъхове. Клиничните проучвания при жени с постменопаузна и сениална остеопороза установяват, че Biomin H® снижава болката, повишава мобилността, намалява остеорезорбцията, повишава костната плътност или забавя намаляването ù. Той подобрява подвижността и действа аналгетично и при жени с остеоартроза. Експерименталните проучвания при здрави жени показват, че биодостъпността на калция от препарата Biomin H® е подобна или по-добра от тази при калциевия карбонат. Клиничните проучвания, подобно на експерименталните изследвания, са установили, че Biomin H® има благоприятни действия върху костта и хрущяла и е подходящ както за превенция, така и за лечение на остеопорозата.
Ключови думи: биопрепарат, остеопороза, калций, превенция, лечение


PDF СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2009 : БРОЙ 4 : Свали в PDF формат
PDF RHEUMATOLOGY : CONTENT : 2009 : ISSUE 4 : Download PDF