РЕВМАТОЛОГИЯ : 2011 : БРОЙ 1

Списание Ревматология : 2011 : Брой 1

СЪДЪРЖАНИЕ

J. S. Smolen, R. Landewé, F. C. Breedveld, M. Dougados, P. Emery, C. Gaujoux-Viala, S. Gorter, R. Knevel, J. Nam, M. Schoels, D. Aletaha, M. Buch, L. Gossec, T. Huizinga, J. W. J. W. Bijlsma, G. Burmester, B. Combe, M. Cutolo, C. Gabay, J. Gomez-Reino, M. Kouloumas, T. K Kvien, E. Martin-Mola, I. McInnes, K. Pavelka, P. van Riel, M. Scholte, D. L. Scott, T. Sokka, G. Valesini, R. van Vollenhoven, K. L. Winthrop, J. Wong, A. Zink, D. van der Heijde.

Препоръки на EULAR за лечение на ревматоиден артрит със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични средства

ОБЗОРИ
Р. Шумналиева, Р. Рашков и Зл. Коларов. МикроРНК – нови биомаркери при автоимунните ревматични заболявания
И. Шейтанов, Р. Рашков и Цв. Петранова. Simponi (Golimumab) – нова възможност в лечението на възпалителните ставни заболявания
В. Миланова, А. Тончева, Н. Ивановска и П. Димитрова.
IL-17 и неутрофили в патологията на ревматоидния артрит

ПРЕПОРЪКИ НА EULAR ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ СЪС СИНТЕТИЧНИ И
БИОЛОГИЧНИ БОЛЕСТОПРОМЕНЯЩИ АНТИРЕВМАТИЧНИ СРЕДСТВА

J. S. Smolen, R. Landewé, F. C. Breedveld, M. Dougados, P. Emery, C. Gaujoux-Viala, S. Gorter, R. Knevel, J. Nam, M. Schoels, D. Aletaha, M. Buch, L. Gossec, T. Huizinga, J. W. J. W. Bijlsma, G. Burmester, B. Combe, M. Cutolo, C. Gabay, J. Gomez-Reino, M. Kouloumas, T. K Kvien, E. Martin-Mola, I. McInnes, K. Pavelka, P. van Riel, M. Scholte, D. L. Scott, T. Sokka, G. Valesini, R. van Vollenhoven, K. L. Winthrop, J. Wong, A. Zink, D. van der Heijde


Резюме.
Ревматолозите от различните части на света прилагат различни начини за лечението на ревматоидния артрит (РА) и понастоящем липсват ясни международни консенсусни препоръки за това. В материала се описват препоръките за лечение на РА със синтетични и биологични болестопроменящи средства (БПАРС) и глюкокортикоиди (ГК) и се обсъждат стратегическите алгоритми и икономическите аспекти на проблема. Препоръките се основават на доказателства от специализираната научна литература (СЛС − систематизирана литературна справка), систематизирани по важност в пет основни групи, касаещи лечебните и икономическите стратегии на синтетичните БПАРС, биологичните БПАРС и ГК. Всяко доказателство от СЛС е дискутирано и прието като експертно становище в хода на Delphi-подобен процес. Разяснени са нивото на съответното доказателство, силата на дадената препоръка и степента на съгласие. Изведени са петнадесет препоръки, засягащи общи аспекти на проблема, включващи критериите за ремисия и ниска болестна активност като основна цел на лечението на РА с предпочитание за монотерапия с метотрексат със или без ГК, съпоставени с комбинацията на синтетични БПАРС и биологични средства при болни без резултат от лечението със синтетични БПАРС и инхибитори на тумор-некротизиращия фактор (ТNF). Допълнително са проучени и анализирани аспектите, отнасящи се до ефективността и цената на лечението. Целта на препоръките е да запознаят ревматолозите, болните и другите заинтересовани лица с Европейския консенсус за лечение на РА с БПАРС и ГК и със стратегиите за постигане на оптимален изход при РА, основани на доказателства и консенсусни експертни становища.
Ключови думи: препоръки, ревматоиден артрит, синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични средства

ОБЗОРИ

МикроРНК – НОВИ БИОМАРКЕРИ ПРИ АВТОИМУННИТЕ РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Р. Шумналиева, Р. Рашков и Зл. Коларов
Клиника по ревматология, МУ – София

Резюме. Микрорибонуклеиновите киселини (микроРНК) са нов клас некодиращи, къси, ендогенни нуклеотидни РНК последователности, с дължина 19-25 нуклеотида. Въпреки че на този етап са открити стотици микроРНК, тяхната функция все още е слабо проучена. Установено е, че регулират експресията на някои гени, които предопределят синтеза на цитокини (напр. тумор-некротизиращ фактор), влияят върху централни сигнални пътища (напр. интерферонов път тип I) и върху различни имунорегулаторни клетки (регулаторни T-клетки и др.). Тези качества определят микроРНК като ключови молекули при различни физиологични процеси и в патогенезата на някои малигнени, ревматични и други заболявания. Значителната устойчивост и резистентност на микроРНК, възможността да бъдат доказани в различни материали (тъкани, кръв и други телесни течности) и тяхната специфичност при различни заболявания ги прави потенциални биомаркери за поставяне на диагноза, оценка на активността, тежестта и прогнозата на съответната болест.
Ключови думи: микроРНК, биомаркери, тумор-некрозис фактор, интерферонов път тип I, имунорегулаторни клетки

SIMPONI (GOLIMUMAB) – НОВА ВЪЗМОЖНОСТ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИТЕ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
И. Шейтанов, Р. Рашков и Цв. Петранова

Клиника по ревматология, Медицински университет – София

Резюме. Възпалителните ставни заболявания са с висока честота и със значими социални и икономически последици. Засягат предимно хора в активна възраст, като агресивният ход на протичане води до дългосрочна загуба на трудоспособността и инвалидизация, която в тежките случаи е до края на живота. През последното десетилетие TNF-α инхибиторите показват много добра терапевтична ефикасност за повлияване на пациентите, страдащи от хронични възпалителни ставни заболявания. Водят до значимо подобрение на клиничните симптоми на ревматоидния артрит (РА), псориатичния артрит (ПсА) и анкилозиращия спондилит (АС), забавят рентгеновата прогресия на тези заболявания, а така също подобряват физическата функция и качеството на живот при болните. В обзора е направен преглед на терапевтичната ефикасност и профила на безопасност на новия TNF-α инхибитор Simponi (Golimumab) при пациенти с РА, ПсА и болест на Бехтерев. Направено е заключението, че Simponi (Golimumab) е надеждна терапевтична алтернатива на останалите TNF-α антагонисти, като удобният начин на приложение, една подкожна апликация веднъж месечно,
осигурява ефективен контрол на болестта с по-малка честота на инжектиране в сравнение с другите налични на пазара TNF-α инхибитори.
Ключови думи: TNF-α инхибитори, ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит

IL-17 И НЕУТРОФИЛИ В ПАТОЛОГИЯТА НА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ
В. Миланова1, А. Тончева2, Н. Ивановска1 и П. Димитрова1
1Отдел „Имунология”, Институт по микробиология – София
2Клиника по вътрешни болести, Национална многопрофилна транспортна болница ”Цар Борис ІІІ” − София

Резюме. Ревматоидният артрит (PA) е хронично системно възпалително заболяване с неизяснена етиология, което води до постепенно разрушаване на ставите и на периставните структури. Всички основни участници на имунния отговор играят роля при инициирането, развитието и поддържането на автоимунния процес при РА. Синхронизирането на клетъчния отговор и продукцията на цитокини при деструкция на костта е доста сложно. В обзора се обсъждат новите данни относно ролята на неутрофилите в патогенезата на ревматоидния артрит. Те могат да експресират мембранно свързан рецептор активатор на ядрения фактор κВ лиганд (RANKL), рецептор активатор на ядрения фактор κВ (RANK) и остеопротегерин (OPG), което ги прави важни фактори за остеокластогенезата. Неутрофилите могат да участват и в уникален регулаторен кръг за синтез и освобождаване на възпалителния цитокин IL-17. При РА са открити някои отклонения при продукцията и регулацията на интерлевкин-17 (IL-17).
Ключови думи: неутрофили, интерлевкин-17 (IL-17), ревматоиден артрит, RANKL, остеокластогенеза


PDF СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2011 : БРОЙ 1 : Свали в PDF формат
PDFRHEUMATOLOGY : CONTENT : 2011 : ISSUE 1 : Download PDF