РЕВМАТОЛОГИЯ : 2011 : БРОЙ 4

Списание Ревматология : 2011 : Брой 4

СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЗОРИ
Н. Николов, М. Панчовска и Зл. Коларов. Икономически анализи в ревматологията
Р. Шумналиева и Зл. Коларов. Епигенетика в ревматологията
В. Сарафян. Toll-like receptors в ревматологията – какво знаем, какво не знаем, на какво се надяваме
Н. Стоилов, Р. Рашков и Р. Стоилов. Антифосфолипиден синдром – исторически данни, етиология и патогенеза
С. Монов и Р. Рашков. Golimumab (Simponi) при пациенти с анкилозиращ спондилит
И. Шейтанов, Р. Рашков и Цв. Петранова. Cimzia – нова надеждна алтернатива за лечение на ревматоидния артрит

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
И. Груев и А. Тончева. Субклинична атеросклероза при пациенти с ревматоиден артрит
Св. Димитров, Т. Шивачева и Вл. Кадинов. Нашият опит с адалимумаб при лечение на възпалителни ставни заболявания
Р. Стоилов, М. Иванова, Н. Стоилов и С. Маринчева. Разходите за лечението на ревматоидния артрит, анкилозиращия спондилит и псориатичния артрит със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарствени продукти през 2010 г. в Р. България

 

ОБЗОРИ

ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗИ В РЕВМАТОЛОГИЯТА
Н. Николов1, М. Панчовска2 и Зл. Коларов3

1
Ревматологично отделение, Медицински университет – Плевен
2
Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински университет – Пловдив
3
Клиника по ревматология − София

Резюме. Болестите на опорно-двигателния апарат предизвикват все по-голям интерес сред широката медицинска общност и обществото поради голямото им разпространение, риска от инвалидизация, значителния напредък на клиничната и научната медицина и на фармацевтичната наука и индустрия и не на последно място – поради високата цена на лечението им. Повишената средна продължителност на
живота, съчетана с редица фактори на средата, и индивидуални, социални и генетични особености на различните нации изведоха на преден план неглижирани доскоро заболявания като остеоартроза и
остеопороза. Според оценката на Световната здравна организация (СЗО) от 2003 г. мускулно-скелетните заболявания са най-честата причина за инвалидизиране, ограничаващи способността на индивида да
изпълнява ежедневните си задължения и да участва в обществения живот и трудовата заетост. Близо една четвърт от европейците страдат от някаква форма на артрит или мускулно-скелетни заболявания
(Евробарометър, 2003 г.). Поради това СЗО обяви годините от 2000 до 2010 за десетилетие на ревматичните болести. Зададе се логичният въпрос, колко струват на обществото диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревматично болните. Интересът към фармакоикономическите анализи датира от 70-те години на ХХ в. и търпи бърз напредък през последните години. Във връзка с огромната
социална и финасова значимост на ревматичните заболявания правителствата и здравните министерства на много държави по света и в Европа финансират мащабни проучвания на тази тема.
Обзорът насочва вниманието върху икономическите и клиничните аспекти на ревматичните болести и анализира резултатите от проучванията в тази насока, проведени през последните години.
Ключови думи:
фармакоикономически анализ, ревматични болести, разходи за лечение

ЕПИГЕНЕТИКА В РЕВМАТОЛОГИЯТА
Р. Шумналиева и Зл. Коларов

Клиника по ревматология, МУ − София

Резюме
. През последното десетилетие се полагат големи усилия при изучаване на молекулно ниво на етиопатогенетичните механизми на ревматичните заболявания. Предполага се, че появата им е резултат на взаимодействието между генетични, хормонални, имунни и фактори на околната среда. Връзката между етиологичните фактори се осъществява чрез механизми на епигенетична регулация,
които повлияват генната експресия. От своя страна епигенетичната регулация също е обект на въздействие на факторите на околната среда. Изясняването на тези механизми е обект на настоящи и бъдещи проучвания, резултатите от които вероятно ще предоставят и нови терапевтични възможности при тези заболявания.
Ключови думи: епигенетична регулация, ревматични заболявания

TOLL-LIKE RECEPTORS В РЕВМАТОЛОГИЯТА – КАКВО ЗНАЕМ, КАКВО НЕ ЗНАЕМ, НА КАКВО СЕ НАДЯВАМЕ
В. Сарафян

Катедра по биология, Медицински университет – Пловдив

Резюме. Toll-like receptors (TLRs) са основните рецептори, участващи в клетъчната сигнализация при вродения имунитет. Екзогенните им лиганди са консервативни мотиви, общи за множество патогени, а ендогенните възникват в резултат на възпалителни процеси. TLRs се локализират основно по клетките на вродения имунитет. Съществуват доказателства за участие на TLRs в патогенезата на ревматичните заболявания. При автоимунни болести, като системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и системна склероза, чрез TLR сигнални пътища се нарушава имунната
толерантност и се инициира хронично възпаление. Заболявания като псориатичния артрит и подаграта също показват TLR зависимост, защото възпалителният процес генерира ендогенни лиганди за TLRs. Свързването им към TLRs активира вътреклетъчна сигнална каскада, производство на адхезионни молекули, проинфламаторни цитокини, химиокини и IFN-α. Отделените медиатори нарушават имунния толеранс и предизвикват автоимунно заболяване. Блокирането на TLRs чрез олигонуклеотидни инхибитори е авангарден метод за повлияване на най-фините молекулни механизми в патогенезата на ревматичните заболявания.
Ключови думи: TLRs, системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, олигонуклеотидни инхибитори

АНТИФОСФОЛИПИДЕН СИНДРОМ – ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ, ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА
Н. Стоилов, Р. Рашков и Р. Стоилов
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, МУ – София

Резюме.
Антифосфолипидният синдром е автоимунно заболяване, характеризиращо се с циркулация на антитела срещу различни фосфолипиди и техните белтъчни кофактори. Основната манифестация
на антифосфолипидния синдром е тромбозата. В този процес вземат участие ендотелни клетки, моноцити, тромбоцити и комплемент. Ендотелните клетки и моноцитите могат да бъдат активирани от
антителата срещу β2GPI. Редица автоимунни ревматични болести, вкл. РА, СЛЕ и АФС, се характеризират с акселерирана атеросклероза и следователно − с повишен риск от кардиоваскуларни
заболявания и смъртност. Като имуномедииран процес, в патогенезата са включени макрофаги, които се трансформират в пенести клетки, Т-клетки, автоантитела, автоантигени, които обичайно са
компоненти на съдовата стена, холестеролови частици и цитокини, секретирани от клетките, намиращи се в атеросклеротичните плаки – IL-1, IL-2, IL-6, IL-8, IL-12, IL-10, TNF, INF-γ и тромбоцитен
растежен фактор.
Ключови думи: антифосфолипиден синдром, тромбоза, патогенеза

GOLIMUMAB (SIMPONI) ПРИ ПАЦИЕНТИ С АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ
С. Монов и Р. Рашков
Клиника по ревматология, МУ − София

Резюме.
Golimumab (Simponi) е напълно човешко IgG1k моноклонално антитяло с подчертан афинитет към човешкия TNF-α. Проучването GO-RAISE изследва ефективността и безопасността на Golimumab при 356 пациенти с анкилозиращ спондилит (АС) над 18-годишна възраст за период от 24 седмици и с продължение до две години. Резултатите от GO-RAISE демонстрират бърз начален и продължителен (104 седмици) ефект на медикамента по отношение повлияване активността на болестта, функционалното състояние и качеството на живот на пациентите. Golimumab (Simponi) е с добър профил на безопасност при АС.
Ключови думи: анкилозиращ спондилит, тумор некрозис фактор-алфа, голимумаб

CIMZIA − НОВА НАДЕЖДНА АЛТЕРНАТИВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ
И. Шейтанов, Р. Рашков и Цв. Петранова

Клиника по ревматология, Медицински университет – София

Резюме.
Ревматоидният артрит (РА) е хронично системно възпалително заболяване. Значителната честота на РА, голямата му продължителност и тежките нарушения, които предизвиква във функциите на опорно-двигателния апарат с произтичащите от това последици, определят неговата медицинска и социална значимост. Основната цел на лечението при ревматоидния артрит е постигането на ниска болестна активност, а в идеалния случай − и на пълна ремисия. През последните години е налице значителен прогрес в лечението на тази болест с откриване и налагане в клиничната практика на TNF-α инхибиторите. Комбиниранeто на тези медикаменти с метотрексат (МТХ) дава най-добри терапевтични резултати − при задоволителен профил на безопасност. Вниманието в обзора е насочено към препарата Cimzia (Certolizumab pegol). Представени са две големи многоцентрови клинични проучвания, оценяващи терапевтичната ефикасност и профила на безопасност на Сertolizumab pegol при болни с активен РА. Направено е заключението, че Cimzia е една надеждна терапевтична алтернатива на останалите TNF-α антагонисти при лечението на тази тежка хронична болест.
Ключови думи: ревматоиден артрит, Cimzia

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

СУБКЛИНИЧНА АТЕРОСКЛЕРОЗА ПРИ ПАЦИЕНТИ С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ
И. Груев и А. Тончева
Клиника по вътрешни болести, НМТБ ”Цар Борис ІІІ” – София

Резюме. При пациентите с ревматоиден артрит (РА) се установява повишена сърдечно-съдова заболяемост и смъртност. Каротидният ултразвук е популярен скринингов метод за доказване на
субклинична атеросклероза и съответно за повишен кардиоваскуларен риск. Нашето проучване показа, че при 80 пациенти с РА дебелината на комплекса интима-медия е сигнификантно по- голяма в сравнение със 72 уеднаквени по пол и възраст хипертоници (0,099 сm срещу 0,084 сm за лявата каротидна артерия и 0,098 сm срещу 0,083 сm за дясната каротидна артерия). Като рискови фактори за задебеляването на комплекса интима-медия и за развитието на плаки при болните с РА нашите данни сочат възрастта, давността на заболяването, броят на засегнатите стави, пикочната киселина, CRP и HDL холестерола. Имайки предвид, че системата SCORE не отчита повечето от тези рискови фактори, ние се присъединяваме към предложението на Mary Roman болните с РА да бъдат третирани като високо рискови, подобно на диабетиците.
Ключови думи: ревматоиден артрит, атеросклероза, сърдечно-съдови рискови фактори

НАШИЯТ ОПИТ С АДАЛИМУМАБ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Св. Димитров, Т. Шивачева и Вл. Кадинов
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Марина”, МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов” − Варна

Резюме. Лечението на възпалителните ставни заболявания през последните години бележи сериозни успехи в резултат на въвеждането на биологичните средства в ревматологичната практика. Целта на проучването е да се установят ефикасността и безопасността на адалимумаб при лечение на болни с възпалителни ставни заболявания в продължение на 12 месеца. В проучването бяха включени 64 болни − 20 от тях с анкилозиращ спондилит, 24 с ревматоиден артрит и 20 болни с псориатичен артрит. Давността на заболяването беше повече от година. Изходно, на 1, 3, 6 и 12 месец бяха оценявани общият брой болезнени и оточни стави, продължителността на сутрешната скованост в минути, VAS, DAS28 и BASDAI. Адалимумаб се прилагаше подкожно в дозов режим два пъти месечно по 40 mg. Статистическата обработка беше извършена чрез индивидуален анализ и Student's t-test. Клинично и лабораторно подобрение беше отчетено в края на първия месец при всички болни (р < 0.05). DAS28 (при болните с ревматоиден артрит) показва статистически значимо намаление в края на първия месец, което се задържа до 12-ия месец (р < 0.01). Същата динамика се отчита при BASDAI (за болни от анкилозиращ спондилит). Нежелани явления от лечението с адалимумаб не се отчетоха. Адалимумаб е добре поносим и високоефективен при лечението на пациенти с възпалителни ставни заболявания.
Ключови думи: възпалителни ставни заболявания, адалимумаб, ефективност, безопасност

РАЗХОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ, АНКИЛОЗИРАЩИЯ СПОНДИЛИТ И ПСОРИАТИЧНИЯ АРТРИТ СЪС СИНТЕТИЧНИ И БИОЛОГИЧНИ БОЛЕСТОПРОМЕНЯЩИ АНТИРЕВМАТИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПРЕЗ 2010 Г. В Р. БЪЛГАРИЯ
Р. Стоилов, М. Иванова, Н. Стоилов и С. Маринчева
Клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, МУ – София

Резюме. Ранното поставяне на диагнозата и ранното и агресивно лечение на ревматоидния артрит (RA) са сред основните фактори за забавяне темпа на костно-хрущялните деструкции, респективно на инвалидизацията. Подобни резултати са съобщени и при болни с анкилозиращ спондилит (AS) и псориатичен артрит (PsA). Големи надежди в това отношение се възлагат на болестопроменящите антиревматични лекарствени продукти (Disease-modifying antirheumatic drugs, DMARDs) и преди всичко на биологичните средства. Целта на настоящото проучване е да се установи потреблението на синтетични и биологични DMARDs в България през 2010 г. за лечение на болните от RA, AS и PsA. През 2010 г. е нараснал броят на болните от RA, лекувани със синтетични DMARDs. Увеличението е за сметка преди всичко на Leflunomide (Arava). Този факт се обяснява с консенсуса на БДР, че биологично средство при болни от RA се включва само след неповлияване на артрита от Methotrexate и Leflunomid. Разходите за биологични DMARDs са повече от 5 пъти спрямо предходната 2009 година. Този растеж е за сметка преди всичко на болните от RA и AS. Липсата на достатъчно ефективни синтетични лекарствени продукти (NSAIDs и DMARDs) за лечението на AS стимулира потреблението на биологични средства. Въпреки нарасналото потребление на биологични средства за лечението на възпалителните ставни заболявания у нас, процентът на обхванатите е много малък в сравнение с другите страни от Европейския съюз, където средният процент е 12. У нас на TNF-α блокери са 0.42% от болните с RA и 0.40% от болните с AS. Това показва, че достъпът до скъпоструващото и високоефективно лечение с биологични DMARDs в Р. България е силно ограничен. Реимбурсната политика на здравноосигурителната система е ключът към подобряване достъпа до лечение с биологични средства. Реимбурсирането само на 75% от цената на това лечение е непосилна тежест за болните. Все още е малък процентът на болните, лекувани със синтетични DMARDs. Реимбурсирането, разбира се, е важно, но то няма толкова голяма тежест както при биологичните средства. По-важни са позицията на ревматолога и съгласието на самия болен.
Ключови думи: ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, достъп до лечение

 


PDF СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2011 : БРОЙ 4 : Свали в PDF формат
PDFRHEUMATOLOGY : CONTENT : 2011 : ISSUE 4 : Download PDF