РЕВМАТОЛОГИЯ : 2013 : БРОЙ 1

Списание Ревматология : 2013 : Брой 1

СЪДЪРЖАНИЕ 

ОБЗОРИ

Д. Калинова, В. Решкова, Е. Иванова, Д. Кюркчиев и Р. Рашков. Роля на автоантителата, ендотелната дисфункция и хемопоетичните стволови клетки в патогенезата на различните
васкулитни синдроми
К. Тумангелова-Юзеир, Е. Иванова-Тодорова и Д. Кюркчиев. Нелимфоидни имунорегулаторни клетки
Н. Стоилов, Я. Здравкова и Р. Рашков. Антифосфолипиден синдром – антитела и клиникоимунологични корелации
Н. Чилингирова. Роля на туморните маркери
Р. Ганчева и Зл. Коларов. Съвременни патогенетични концепции при подагра – метаболитна или автоинфламаторна болест?
И. Първова и Зл. Коларов. Приложение на хондроитин сулфат в клиничната практика за лечение на остеоартроза
С. Раденска-Лоповок, Б. Белов и О. Егорова. Паникулит без васкулит – клинико-морфологични аспекти на erythema nodosum и липодерматосклероза

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

Н. Николов, М. Панчовска и Зл. Коларов. Структура на прегледите в доболничната ревматологична помощ за периода 2006-2011 г. в България
Н. Николов, М. Панчовска и Зл. Коларов. Резултати от анкета при 350 ревматично болни в България
Д. Калинова, Цв. Йонева, В. Стойнова, П. Кратунков и Р. Рашков. Васкулитът като извън-белодробна проява на туберкулоза
Р. Несторова, E. Naredo, Р. Рашков, Зл. Коларов, Р. Стоилов, Цв. Петранова, И. Шейтанов, С. Монов, M. Панчовска и А. Баталов. Сравнение на ефективността на депо-кортикостероид, аплициран в субакромиалната субделтоидна бурса под сонографски контрол и „на сляпо”, при пациенти с бурсит

ЛЕКАРСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

Humira® (Adalimumab) на ABBOTT – първото биологично средство в Европейския съюз с данни, подкрепящи 10-годишно клинично приложение при ревматоиден артрит

 

ОБЗОРИ

РОЛЯ НА АВТОАНТИТЕЛАТА, ЕНДОТЕЛНАТА ДИСФУНКЦИЯ И ХЕМОПОЕТИЧНИТЕ СТВОЛОВИ КЛЕТКИ В ПАТОГЕНЕЗАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВАСКУЛИТНИ СИНДРОМИ
Д. Калинова1, В. Решкова1, Е. Иванова
2, Д. Кюркчиев2 и Р. Рашков2
1Клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” – София
2МДЛ по клинична лаборатория и имунология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” − София
Резюме.
Васкулитите са хетерогенна група болести, които се характеризират с възпаление на съдова стена, с последваща тъканна деструкция и/или органна недостатъчност. Целта на обзора е да се анализират патогенетичните механизми при различните васкулитни синдроми, конкретно ролята на автоантителата, ендотелната дисфункция и развиващите се регенераторни процеси в съдовата стена, чийто белег са хемопоетичните стволови клетки.
Ключови думи: васкулит, патогенеза, ендотелна дисфункция, стволови клетки

НЕЛИМФОИДНИ ИМУНОРЕГУЛАТОРНИ КЛЕТКИ
К. Тумангелова-Юзеир, Е. Иванова-Тодорова и Д. Кюркчиев
Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” − София
Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ − София
Резюме. Регулацията на имунния отговор е от ключово значение за предотвратяване възникването на автоимунни заболявания. Наред с централния толеранс, осъществяван в първичните лимфоидни органи, се осъществява и процес на периферен толеранс, за чието поддържане от главно значение са имунорегулаторните клeтки. По отношение на клетките с имуносупресивна функция в научната литература се акцентира предимно върху различните субкласове лимфоцити. Наред с тях обаче съществуват и клетки от нелимфоиден произход, които заедно с другите си свойства са активно въвлечени в модулирането на имунния отговор. Обзорът цели да се опишат някои от най-важните нелимфоидни клетки с роля в имуносупресията, а именно мезенхимните стволови клетки, дендритните клетки и клетките, известни като миелоидни супресори. Разбира се, нито един от споменатите видове клетки не функционира самостоятелно, а действието им е част от сложен и взаимосвързан механизъм, който осигурява имунната хомеостаза на организма. Използването на имунорегулаторни клетки е бъдещо ново и многообещаващо средство за терапия при автоимунни заболявания.
Ключови думи: имунорегулация, мезенхимни стволови клетки, дендритни клетки, миелоидни
супресори

АНТИФОСФОЛИПИДЕН СИНДРОМ – АНТИТЕЛА И КЛИНИКОИМУНОЛОГИЧНИ КОРЕЛАЦИИ
Н. Стоилов, Я. Здравкова и Р. Рашков
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, МУ − София
Резюме. Антифосфолипидният синдром (АФС) е системно автоимунно заболяване с неясна етиология и сложна патогенеза. То може да фигурира като самостоятелна нозологична единица или да бъде в контекста на друго системно заболяване на съединителната тъкан, най-често системен лупус еритематодес (SLE). Основните му клинични изяви са съдовите тромбози и патологичното протичане на бременността. В процеса на тромбообразуване при АФС вземат участие различни патогенетични механизми, като се повлияват естествените антикоагуланти и се стимулира прокоагулантен фенотип. Важна роля играят антифосфолипидните антитела (aPL). Те действат директно на естествените антикоагуланти, като нарушават физиологичната им роля, повлияват тромбоцит-зависимата фаза на коагулационната каскада. aPL атакуват и ендотелните клетки, експресиращи на външната си клетъчната мембрана β2GPI, като стимулират ендотелната апоптоза и секрецията на проинфламаторни цитокини. По този начина aPL предизвикват ендотелноклетъчна дисфункция, която е един от основните фактори за развитието на атеросклерозния процес. Механизмите на тромбогенеза се осъществяват и в плацентните кръвоносни съдове, което е един от патогенетичните механизми на плацентна тромбоза и инфаркт с последваща фетална смърт. aPL има директно увреждащо действие върху трофобласта и децидурата. aPL могат да повлияят имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната стена. Поставянето на диагнозата АФС е съвкупност от клинични и имунологични прояви. Антителата играят важна роля в патогенезата на заболяването. Затова е необходимо използването на стандартизирана методика за изследването им.
Ключови думи: антифосфолипиден синдром, клинични изяви

РОЛЯ НА ТУМОРНИТЕ МАРКЕРИ
Н. Чилингирова
Клиника по химиотерапия, СБАЛ по онкология − София
Резюме. Целта на обзора е изясняване ролята на туморните маркери и тяхното приложение в ежедневната клинична практика. Класическият туморен маркер е протеин, който може да бъде открит в по-високи от нормалните концентрации, когато пациентът е болен от определен тип рак. Някои туморни маркери са специфични за определен тип рак, докато други могат да бъдат открити при много онкологични заболявания. Идеалният маркер би бил този, който би могъл да се приложи при цялата популация, но позитивният резултат да се наблюдава само при пациенти с неоплазия, такъв, който би корелирал със стадия и отговора към терапия и който може да се измери лесно и сигурно. Но до момента никой туморен маркер не покрива всички тези критерии. Туморните маркери имат роля при скрининга на здравата или високорисковата популация за наличие на онкологично заболяване и определяне на риска; за диференциална диагноза; за определяне прогнозата на пациента; за мониториране на лечението и проследяване на пациент в ремисия и с предиктивна стойност. Обичайно туморните маркери не се използват за поставяне на диагноза за онкологично заболяване, а могат само да подпомогнат изясняването ù. В търсенето на по-добър туморен маркер се обръща все по-голямо внимание на геномиката и протеомиката.
Ключови думи: туморни маркери, скрининг, мониториране, специфичност и чувствителност, изследване на туморни маркери

СЪВРЕМЕННИ ПАТОГЕНЕТИЧНИ КОНЦЕПЦИИ ПРИ ПОДАГРА – МЕТАБОЛИТНА ИЛИ АВТОИНФЛАМАТОРНА БОЛЕСТ?
Р. Ганчева и Зл. Коларов

Клиника по ревматология, МУ − София
Резюме. Подаграта е болест, позната от древността. Честотата ù варира сред различните популации от 1 до 15.3%, с тенденция горната граница да се повишава. Нараства значително усложнената подагра, свързана със сърдечно-съдови заболявания, метаболитни нарушения и бъбречна недостатъчност. В обзора са разгледани досегашните концепции за патогенезата на болестта. Посочени са проучвания от последните години, доказващи ролята на първичната имунна система в инициирането и развитието на подагрозния пристъп. Разгледано е и мястото на инфламазомата и на цитокините IL-1β и IL-18, синтезирани при нейното активиране.
Ключови думи: подагра, първична имунна система, IL-1β и IL-18

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ХОНДРОИТИН СУЛФАТ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТЕОАРТРОЗА
И. Първова и Зл. Коларов
Клиника по ревматология, Катедра по вътрешни болести, Медицински университет − София
Резюме. Остеоартрозата (ОА) засяга над 10% от населението на планетата на възраст над 60 г. Заболяването е следствие на морфологични, молекулярни, биохимични и биофизични промени в хондроцитите и екстрацелуларния матрикс. Едно от съвременните направления във фармакотерапевтичното поведение при ОА е свързано с приложението на хондроитин сулфат (ХС), принадлежащ към групата на симптоматичните бавнодействащи лекарства при ОА (SYSADOAs). Широката употреба в клиничната практика през последните години налага задълбочено изучаване на механизма на действие на ХС и клиничните ползи от неговото приложение.
Ключови думи: хондроитин сулфат, остеоартроза, ставен хрущял, хондроцити, протеогликани

ПАНИКУЛИТ БЕЗ ВАСКУЛИТ – КЛИНИКО-МОРФОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ERYTHEMA NODOSUM И ЛИПОДЕРМАТОСКЛЕРОЗА
С. Раденска-Лоповок, Б. Белов и О. Егорова
Федерално държавно бюджетно учреждение „Научноизследователски институт по ревматология”, Руска академия на медицинските науки, Москва, Руска федерация
Резюме. Паникулитът (Пн) е групово понятие, обединяващо хетерогенни възпалителни болести на мастната тъкан. Достоверната им диагностика изисква хистологично изследване във връка с близките клинични симптоми. Общите клинични и лабораторни симптоми и липсата на специфични тестове често са причина както за хипер-, така и за хиподиагностика на това заболяване. Актуалността на проблема е свързана и с описанието на нови нозологични форми с близки прояви и търсенето на нови терапевтични подходи. Обсъжда се класификацията на Пн в зависимост от локализацията на основните морфологични изменения и наличието или отсъствието на васкулит. Разгледани са клиничните и морфологичните прояви на най-често срещаните форми – лобуларен и септален Пн без васкулит – erythema nodosun и липодерматосклероза. Представен е алгоритъм за клинична диагностика на тези болести.
Ключови думи: паникулит, възпалителни болести, диагностика

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

СТРУКТУРА НА ПРЕГЛЕДИТЕ В ДОБОЛНИЧНАТА РЕВМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ЗА ПЕРИОДА 2006-2011 Г. В БЪЛГАРИЯ
Н. Николов1, М. Панчовска2 и Зл. Коларов3

1Ревматологично отделение, Медицински университет − Плевен
2Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински университет – Пловдив
3Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” − София
Резюме. Терминът мускулно-скелетни заболявания включва всички болести, засягащи костите, ставите, околоставните структури и мускулите, всички видове артрит, системни заболявания на съединителната тъкан, болки в гърба, костни заболявания като остеопороза, мекотъканен ревматизъм, както и всяка ревматична болка. Има много други възможни причини, например механични проблеми, наранявания, свързани с възрастта промени или възпалителни заболявания. Някои от тези заболявания са епизодични, други са често повтарящи се или хронични и могат да бъдат животозастрашаващи. Те са най-честите причини за физическото увреждане на болния. Въпреки че голям брой от тези заболявания са ограничени до мускулно-скелетната система, значителна част от тях засягат и други органи и системи и лечението е комплексно. Структурата на ревматичните заболявания както в първичната медицинска помощ, така и в болничната практика, дава важна информация за заболяемостта от различните ревматични болести. Това е важно за по- доброто планиране на ресурсите – кадри, материална база и финанси, а също така и за по-адекватни професионални взаимоотношения в интерес на болния. Проведени са много проучвания, които търсят връзката между различните компоненти, влияещи на разпространението на ревматичните болести − възраст, пол, етнос, икономическо състояние на индивида и др. Представена е структурата на заболяемостта в ревматологията, като е съпоставена с данни за други държави.
Ключови думи: ревматични болести, заболяемост, структура

РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТА ПРИ 350 РЕВМАТИЧНО БОЛНИ В БЪЛГАРИЯ
Н. Николов1, М. Панчовска2 и Зл. Коларов3
1 Ревматологично отделение, Медицински университет − Плевен
2 Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински университет – Пловдив
3Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” − София
Резюме. От появата на началните симптоми на ревматичните болести до първия преглед при личния лекар и препращането към специалист ревматолог минава различен период, който понякога е дълъг и труден. Анализът на пътя на ревматично болния в доболничната помощ дава информация защо се забавят правилната диагноза и адекватното лечение. Той е от особено значение, защото насочва към причините за забавянето на правилната диагноза и адекватното лечение, и помага да се набележат и реализират необходимите механизми за неговото оптимизиране. В статията е представена анкета сред 350 ревматично болни, проведена в 5 доболнични ревматологични практики в България. Проследяват се нагласите на пациентите за самолечение, настъпилите нежелани лекарствени реакции, а също и причините за закъснялата ревматична диагноза.
Ключови думи: ревматични болести, анкета, нежелани лекарствени реакции

ВАСКУЛИТЪТ КАТО ИЗВЪНБЕЛОДРОБНА ПРОЯВА НА ТУБЕРКУЛОЗА
Д. Калинова1, Цв. Йонева1, В. Стойнова2, П. Кратунков2 и Р. Рашков1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Иван Рилски” – София
2СБАЛССЗ “Св. Екатерина” − София
Резюме. Васкулитите са хетерогенна група болести, които се характеризират с възпаление на съдовата стена, с последваща тъканна деструкция и/или органна недостатъчност. Описана е връзка между туберкулозната инфекция и някои видове васкулити – хиперсензитивен васкулит, аортоартериит на Takayasu, erythema nodosum, erythema induratum, васкулит на централната нервна система, ретинален васкулит и т.н. Целта на настоящата работа е да се проучи видът васкулит при 6 болни с туберкулозна инфекция – активна или латентна.
Ключови думи: васкулит, туберкулоза, патогенеза

СРАВНЕНИЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕПО-КОРТИКОСТЕРОИД, АПЛИЦИРАН В СУБАКРОМИАЛНАТА СУБДЕЛТОИДНА БУРСА ПОД СОНОГРАФСКИ КОНТРОЛ И „НА СЛЯПО”, ПРИ ПАЦИЕНТИ С БУРСИТ
Р. Несторова1, E. Naredo2, Р. Рашков3, Зл. Коларов3, Р. Стоилов3, Цв. Петранова3,
И. Шейтанов3, С. Монов3, M. Панчовска4 и А. Баталов5

1Ревматологичен център „Св. Ирина” – София
2Hospital General Universitario Gregorio Marañón − Madrid, Spain
3Клиника по ревматология, Медицински университет − София
4Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет − Пловдив
5Клиника по ревматология, Медицински университет − Пловдив
Резюме. Целта на изследването е да се сравни ефективността на депо-кортикостероид (ДКС) − Betamethasone 7 mg/1 ml, поставен в субакромиалната субделтоидна бурса (САСДБ) под ултразвуков контрол (УЗК), с ефективността му при поставяне „на сляпо”, при пациенти със САСД бурсит. 35 пациенти са разделени в две групи. Изключени са тези с травма на рамото и възпалително ставно заболяване. Група 1 (Г1) е с апликация на ДКС „на сляпо” (n = 17), a група 2 (Г2) е с апликация в САСДБ под УЗК (n = 18). Направени са клинична и сонографска оценка на рамото 6 седмици след инжекцията. Клиничната оценка включва ставен статус на рамото, VAS за оценка на болката (0-100 mm) и Скала за функционална оценка на рамото (SFA-0-70). В края на 6 седмица VAS и SFA скор показват сигнификантно по-добро повлияване на Г2, сравнено с Г1 (средна промяна на VAS 35.7 за Г2 срещу 17.5 за Г1, p < 0.001; средна промяна на SFA скор 18 точки за Г2 срещу 6 за Г1, p < 0.001). УСГ оценка показва липса на бурсит при 65% от група 2 срещу 48% от група 1. Приложението на ДКС в САСДБ под УЗК е метод с по-висока ефективност. Препоръчваме го и при пациенти, при които методът “на сляпо” не е довел до подобрение.
Ключови думи: сонографски контрол, кортикостероидна апликация, субакрмиална субделтоидна бурса

ЛЕКАРСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
HUMIRA® (ADALIMUMAB) НА ABBOTT – ПЪРВОТО БИОЛОГИЧНО СРЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ С ДАННИ, ПОДКРЕПЯЩИ 10-ГОДИШНО КЛИНИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ ПРИ РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ


 

PDFСПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2013 : БРОЙ 1 : Свали в PDF формат
PDFRHEUMATOLOGY : CONTENT : 2013 : ISSUE 1 : Download PDF