СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЗОРИ
Д. Димов. Подаграта при жените. І. Разпространение и рискови фактори
Р. Несторова, С. Желева и С. Монов. Бифосфонати и остеонекроза на челюстта
М. Балева и Ф. Мартинова. Антифосфолипиден синдром и HLA
С. Ламбова. Роля на капиляроскопията в ревматологията

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
С. Андреев, А. Баталов, Е. Камберов, Юл. Николова, Ф. Николов и Б. Трифонов. Синтетични пептиди на ентероцитни растежни фактори (изолирани от ентероцитни стволови клетки при възрастни) сти- мулират биосинтеза на протеогликани в плъши ставен хрущял (in vitro)
С. Ламбова, Ст. Кузманова, Юл. Николова, Р. Иванова, Т. Цветкова, Т. Денева и Н. Петрова. Плазмени нива на ендотелин-1 при болни със склеродермия: корелация с клиничната и капиляроскопската картина

КАЗУИСТИКА
В. Карамфилова, З. Каменов, Ц. Янкова, К. Атанасова и Вл. Христов. Синдроми на витамин D резистентност – описание на три клинични случая

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА
А. Баталов, И. Шейтанов, Р. Стоилов и Р. Несторова. Основни принципи на мускулно-скелетната ултрасонография в ревматологичната практика

ОБЗОРИ

ПОДАГРАТА ПРИ ЖЕНИТЕ. І. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И РИСКОВИ ФАКТОРИ
Д. Димов
Военномедицинска академия − София
Резюме. На фона на прогресивно увеличаващото се разпространение на подаграта през последния половин век темпът на зачестяването ù сред жените изпреварва този при мъжете. При европеидната раса делът на жените сред всички болни от подагра нараства от класическите 2-5% на 15-24%, като спрямо женската популация заболяемостта достига 0,2%, а болестността − 0,23%. Рисковите фактори за подагра при жените все още не са достатъчно целенасочено проучени и за тях се съди по анало- гия с тези при мъжете или въз основа на сравнителни наблюдения. Безспорна е ролята на менопаузата. В сравнение с мъжете употребата на алкохол участва доста по-рядко и слабо, затлъстяването има донякъде по-малко значение, но се приема по-голямата роля на артериалната хипертония, на хроничната бъбречна недостатъчност и на системното използване на диуретици. Диетичните фактори, непроучвани специално при жените, вероятно имат същото влияние както при мъжете. Неуточнена остава връзката със захарния диабет, с някои ендокринни заболявания и малките дози аспирин.
Опознаването и съобразяването с рисковите фактори за подагра при жените създава предпоставки за по-голям успех на нейната превенция и терапия.
Ключови думи: подагра, жени, болестност, заболяемост, рискови фактори

БИФОСФОНАТИ И ОСТЕОНЕКРОЗА НА ЧЕЛЮСТТА
Р. Несторова¹, С. Желева² и С. Монов^3
1XXV ДКЦ – София, ²Клиника по ревматология, Тракийски университет – Ст. Загора, ³Клиника по ревматология, МУ – София
Резюме. В обзора са разгледани както епидемиологичните, патогенетичните и клиничните особености, така и възможностите за лечение на остеонекрозата на челюстта (ОНЧ). Патогенетичните механизми на ОНЧ, наблюдавана при прием на бифосфонати, все още не са напълно изяснени. Като вероятни рискови фактори за развитието ù се обсъждат: провежданото лечение с високи дози бифосфонати, по-продължителната терапия с тях, инвазивните стоматологични/хирургични терапевтични манипулации, периодонтитът и др. Клинично това заболяване се демонстрира с оголване на костта на мандибулата и/или максилата, което персистира минимум осем седмици при липса на предхождаща лъчетерапия на челюстите. ОНЧ може да протича и безболково, въпреки поражението на костта и загубата на зъби. Все още няма достатъчно ефективно лечение.
Ключови думи: остеонекроза на челюстта, бифосфонати, остеопороза, лечение

АНТИФОСФОЛИПИДЕН СИНДРОМ И HLA
М. Балева¹ и Ф. Мартинова^2
1Клиника по алергология и астма, УМБАЛ „Александровска” − София, ²Отделение по трансфузионна хематология и имунология, МБАЛ „Пирогов” − София

Резюме. Антифосфолипидният синдром (АФС) е заболяване, което има неизяснена етиология и сложна и недостатъчно проучена патогенеза. В литературата има малко данни за връзката на синдрома с определен хаплотип. Най-много са съобщенията за повишена честота на HLA DR4, DR8, DQA1, DR53, DQ8, както и за по-ниска честота на DRB1 и DQB1, HLA DQB1. Трудностите и ограниченията, които възникват при генетичните изследвания на болни с АФС, са свързани с подбора на болните, влиянието на използваните лекарства, активността на болестта, географските и расовите различия. В този смисъл многоцентровите многонационални проучвания имат голямо значение, тъй като се очаква да доприне-
сат за изясняване на проблемите около заболяването.
Ключови думи: антифосфолипиден синдром, HLA

РОЛЯ НА КАПИЛЯРОСКОПИЯТА В РЕВМАТОЛОГИЯТА
С. Ламбова
Клиника по ревматология, Медицински университет − Пловдив

Резюме. Целта на обзора е да се проучат и систематизират известните досега данни за ролята на капиляроскопията в ревматологията и необходимостта от оценка на микроциркулацията при ревматично болни. Капиляроскопията е неинвазивен, евтин и лесноповторим инструментален метод за оценка на състоянието на микроциркулацията in vivo. Той е единственият метод за морфологична оценка на нутритивните капиляри в областта на нокътната гънка. Съществено е значението му за диагностиката и диференцирането на първичния и вторичния феномен на Raynaud (ФР) при ревматични заболявания. Капиляроскопската картина на един и същ пръст остава непроменена при
здрави лица за продължителни периоди от време, докато появата на патологична капиляроскопска находка при изследване в динамика на пациенти с ФР е с висока предсказваща стойност за развитие на СЗСТ. Най-типична е капиляроскопската картина при склеродермия – т.нар. склеродермен тип. Характеризира се с наличие на дилатирани капиляри, хеморагии, аваскуларни зони и ангиогенеза. Наблюдава се при над 90% от болните с изявена склеродермия. Подобни промени се установяват при дерматомиозит, ССТБ, недиференцирани заболявания на съединителната тъкан и синдроми на припокриване и се означават като склеродермо-подобен тип капиляроскопска картина. Интересна е
корелацията на капиляроскопската находка с клиничната картина, лабораторните изследвания и активността на заболяването. Методиката може да се използва и за контрол на провежданото лечение. Необходимо е капиляроскопията да се утвърди като задължителен елемент от изследването на пациенти с ФР и да се извършва и интерпретира от ревматолог.
Ключови думи: капиляроскопия, феномен на Raynaud

 

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

СИНТЕТИЧНИ ПЕПТИДИ НА ЕНТЕРОЦИТНИ РАСТЕЖНИ ФАКТОРИ (ИЗОЛИРАНИ ОТ ЕНТЕРОЦИТНИ СТВОЛОВИ КЛЕТКИ ПРИ ВЪЗРАСТНИ) СТИМУЛИРАТ БИОСИНТЕЗА НА ПРОТЕОГЛИКАНИ В ПЛЪШИ СТАВЕН ХРУЩЯЛ (IN VITRO)
С. Андреев¹, А. Баталов¹, Е. Камберов³, Юл. Николова², Ф. Николов⁴ и Б. Трифонов^2
1МБАЛ “Токуда” – София, ²Катедра по физиология, Медицински университет – Пловдив, ³Rubicon Genomics, Inc., Ann Arbor, MI, USA, ⁴Клиника по кардиология, Медицински университет – Пловдив

Резюме. Целта на проучването е да се определят ефектите на синтетичните ентероцитни растежни фактори − стимулиращи и инхибиращи [ECGF(s), ESGF(i)], върху синтеза на протеогликани (PGs) в ставния хрущал на плъхове − млади, полово зрели и възрастни, от двата пола in vitro. Присадни експлантати от ставен хрущял от коленна и тазобедрена става на възрастни плъхове линия BD-6 бяха инкубирани в безсерумна среда за 4 дни. През последните 2 дни към културите бяха прибавени ESGFi или ECGFs. Синтезът на PGs и пептиди беше измерван чрез инкорпорация на 35S-sulfate и 3Hserine. Размерите, сулфатното ниво и серин/сулфатното съотношение на новосинтезираните глюкозамингликани (GAGs) бяха определени чрез гел-хроматография, високорезултатна течна хроматография (HPLC) и йоннообменна хроматография. ECGF(s-3) и ECGF(s-6) стимулираха ставния протеогликанов синтез при плъхове от трите възрастови групи от двата пола. Новосинтезираните глюкозаминогликани бяха идентични по размер и съдържание с тези от контролните тъкани. Съотношението серин/сулфат остана непроменено. Получените резултати свидетелстват за ролята на cинтетичните eнтероцитни пептиди като растежни фактори в поддържане интегритета на матрикса на ставния хрущял.
Ключови думи: растежни фактори, протеогликани, хрущялни експлантати, ентероцитни растежни фактори

ПЛАЗМЕНИ НИВА НА ЕНДОТЕЛИН-1 ПРИ БОЛНИ СЪС СКЛЕРОДЕРМИЯ: КОРЕЛАЦИЯ С КЛИНИЧНАТА И КАПИЛЯРОСКОПСКАТА КАРТИНА
С. Ламбова¹, Ст. Кузманова¹, Юл. Николова², Р. Иванова³, Т. Цветкова³, Т. Денева³ и Н. Петрова^4
1Клиника по ревматология, ²Катедра по физиология, ³Катедра по клинична лаборатория, ⁴Катедра по социална медицина, Медицински университет − Пловдив

Резюме. Целта на изследването е да се установи зависимостта между капиляроскопската картина, тежестта на феномена на Raynaud (ФР) и плазменото ниво на ендотелин-1 (ЕТ-1) при болни със склеродермия. В проучването са включени 20 жени със склеродермия и вторичен ФР, на възраст 52 ± 6,23 г. Като сравнителна група са използвани 17 пациенти с първичен ФР, на възраст 43 ± 8,55 г. При болните беше проведена капиляроскопия на нокътна гънка и бяха оценени следните параметри: форма на капилярите; подреждане; ширина на капилярите, наличие на дилатирани и гигантски капиляри; брой на капилярите и оформяне на аваскуларни зони, наличие на хеморагии, на разклонени капиляри и ангиогенеза. При всички болни бяха оценeни тежестта на ФР и дигиталните улцерации c VAS (100 mm) от пациента и лекаря. Плазменото ниво на ЕТ-1 беше измерено чрез ELISA тестове, Biomedica. За статистическа обработка на данните бяха използвани корелационен анализ, анализ на емпирични разпределения с параметричен тест на работната хипотеза, тест на Стюдент-Фишер. При всички изследвани болни със склеродермия (100%) се установи патологична капиляроскопска картина – дилатирани и гигантски капиляри, наличие на аваскуларни зони и хеморагии. Патологична капиляроскопска находка се установи при две от болните с първичен ФР (12%). Чрез t-тест на Стюдент-Фишер се доказа статистически значима разлика в плазмените нива на ЕТ-1 между болните със склеродермия и тези с първичен ФР (p < 0,05). При болните със склеродермия се установи корелация
между повишените плазмени нива на ЕТ-1 и наличието на аваскуларни зони и тежестта на ФР. Нативната капиляроскопия на нокътна гънка е полезен, неинвазивен и евтин метод за оценка на състоянието на микроциркулацията при болни със склеродермия, чрез който се установява корелацията между плазмените нива на ЕТ-1, наличието на аваскуларни зони и тежестта на ФР.
Ключови думи: склеродермия, капиляроскопска картина, ендотелин-1

 

КАЗУИСТИКА

СИНДРОМИ НА ВИТАМИН D РЕЗИСТЕНТНОСТ – ОПИСАНИЕ НА ТРИ КЛИНИЧНИ СЛУЧАЯ
В. Карамфилова, З. Каменов, Ц. Янкова, К. Атанасова и Вл. Христов
Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет − София

Резюме. Витамин D (VD) е хормон, който по традиция се включва в групата на мастноразтворимите витамини. Получава се като VD2 (ergocalciferol) от храната и VD3 (cholecalciferol) в хода на фотобиохимичен процес в кожата с участието на ултравиолетовите-В лъчи и кожната температура и в по-малка степен от алиментарен произход. Те по-нататък се активират аналогично чрез две последователни хидроксилации до 25(ОН)D в черния дроб и до 1α,25(OH)2D (калцитриол) в бъбреците. Решаваща за синтеза на активния метаболит и оттам за реализацията на биологичния ефект на VD е 1α-хидроксилацията, която се осъществява от 25(OH)D-1α-хидроксилазата в проксималните бъбречни
тубули. Калцитриолът е стероиден хормон със съществена роля в калциево/фосфорната (Са/Р) обмяна, костното формиране и метаболизъм, както и в клетъчната пролиферация и диференциация на много други тъкани. Той се свързва специфично с VD рецептора (VDR) − фосфопротеин от групата на ядрените рецептори, и последва активиране на транскрипцията на специфични гени, чиито продукти реализират биологичния отговор. Дефицитът на VD може да доведе до рахит, остеомалация и други нарушения в Са/Р хомеостаза. VD-резистентните синдроми са група заболявания, свързани с нарушения на метаболитната активация до калцитриол или с неговата функция в прицелните тъкани. Мутации в 1α-хидроксилазния ген водят до развитие на VD-зависим рахит тип I (VDDR I), известен още като псевдоVD-дефицитен рахит (PDDR). Някои от мутациите на VDR се последват от развитие на VD-зависим рахит тип II (VDDR II), наричан също хипокалциемичен VD-резистентен рахит (HVDRR). Към групата на VD-резистентните рахити се отнася и Х-свързаният хипофосфатемичен рахит. В статията са описани три клинични случая на наследствен и спорадичен хипофосфатемичен VD-резистентен рахит.
Ключови думи: витамин D, рахит, остеомалация, хипофосфатемия

 

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МУСКУЛНО-СКЕЛЕТНАТА УЛТРАСОНОГРАФИЯ В РЕВМАТОЛОГИЧ-
НАТА ПРАКТИКА
А. Баталов¹, И. Шейтанов², Р. Стоилов², и Р. Несторова^3
1Ревматологична клиника, МУ – Пловдив, ²Ревматологична клиника, МУ – София, ³ХХV ДКЦ − София

---

СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2008 : БРОЙ 1 и 2 : Свали в PDF формат

RHEUMATOLOGY : CONTENT : 2008 : ISSUE 1 and 2 : Download PDF