СЪДЪРЖА Н И Е

ОБЗОРИ
Зл. Коларов. Остеопороза при мъжете
А. Тончева, К. Икономова и И. Груев. Ревматоиден артрит и сърдечно-съдов риск

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
К. Яблански, Зл. Коларов, С. Владева и В. Йорданова. Преживяемост и леталитет при пациенти със системна прогресивна склеродермия
Р. Каралилова, А. Баталов, Р. Несторова и Д. Пенев. Ранна диагностика на спондилоартропатии и ултразвукова оценка на ентезопатии
К. Николов, Р. Рашков и М. Балева. Състав на циркулиращите имунни комплекси в серума на болни от лупус
С. Монов, Р. Рашков, Д. Монова, А. Иванов и Б. Милев. MRI промени при пациенти с непълен системен lupus erythematosus

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА
А. Баталов, И. Шейтанов, Р. Несторова и Р. Стоилов. Мястото на артросонографията всъвременната ревматология

КАЗУИСТИКА
Р. Несторова, Е. Наредо и А. Баталов. Сонографска оценка на Плика синдром

ЛЕКАРСТВЕНА ТЕРАПИЯ
А. Тончева. Нови възможности на болестопроменящите медикаменти при остеоартроза

ОБЗОРИ

ОСТЕОПОРОЗА ПРИ МЪЖЕТЕ
Зл. Коларов
Клиника по ревматология, МУ − София

Резюме. Освен при жените, остеопорозата (ОР) е сериозен здравен проблем и при мъжете − в САЩ са засегнати около 1-2 млн. Над 20% от симптоматичните прешленни фрактури и 30% от фрактурите на бедрената шийка се срещат при мъжете. Броят на мъжете с ОР фрактура, изискваща болнично лечение, е сходен на броя на тези с простатен карцином, но лечението на фрактурите е свързано със значително по-продължителен болничен престой. При 50-60% от мъжете ОР се дължи на предхождаща болест. Специфичните клинични прояви, предразполагащите фактори, диагностичните и лечебните методи на ОР при мъжете се припокриват с тези при жените и едновременно с това притежават редица специфични различия. Пиковата костна маса при мъжете се предопределя от генетични фактори, възрастта при появата на пубертета, физическата активност, приемът на калций в детската възраст, а костната загуба – от хипогонадизма, намалената физическа активност, тютюнопушенето, алкохолната консумация, дефицита на вит. D. Водещ момент при диагностицирането на ОР при мъжете е измерването на костната минерална плътност и стойност на Т-score < −2.5, създадена въз основа на показателите на референтна група здрави мъже от дадена популация. Лечението на ОР при мъжете включва приложението на тестостерон − при доказан хипогонадизъм, и бифосфонати − при идиопатична или кортикостероид-индуцирана ОР. Използват се и терипаратидът и калцитонинът. Калцият и вит. D са препоръчителни при възрастни мъже и като допълнителни средства към основното лечение. Интермитентното прилагане на бифосфонатите и на стронциевия ранелат за лечение на ОР при мъжете се нуждае от допълнителни клинични проучвания.
Ключови думи: остеопороза, патогенеза, диагноза, фрактури, лечение, мъже

РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ И СЪРДЕЧНО-СЪДОВ РИСК
А. Тончева, К. Икономова и И. Груев
Клиника по вътрешни болести, Клинична лаборатория, имунология и хормонален анализ,
Клиника по кардиология и липидология, НМТБ ”Цар Борис ІІІ” − София

Резюме. Редица проучвания представят доказателства, че атеросклерозата и автоимунните ревматични заболявания имат допирни точки в патогенезата си. Ключови моменти са ендотелната дисфункция, хроничното възпаление и имунната дисрегулация. Измерването на дебелината на интима-медия на a. carotis communis насочва към един от ранните белези за предразположение на ревматично болните към развитието на сърдечно-съдови увреждания. Необходимо е повишено внимание към ревматично болните по отношение на сърдечно- съдовия риск.
Ключови думи: атеросклероза, автоимунни ставни заболявания, ендотелна дисфункция

 

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

ПРЕЖИВЯЕМОСТ И ЛЕТАЛИТЕТ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС СИСТЕМНА ПРОГРЕСИВНА
СКЛЕРОДЕРМИЯ
К. Яблански¹, Зл. Коларов², С. Владева³ и В. Йорданова^1
1Клиника по кардиология и ревматология, УМБАЛ – Плевен, ²Клиника по ревматология, Медицински университет – София, ³Клиника по вътрешни болести, ВМИ − Ст. Загора

Резюме. Целта на проучването е да се определи преживяемостта при пациенти с доказана системна прогресивна склеродермия, да се установят причините за леталитет, да се потърси връзка между типа на протичане на заболяването и преживяемостта. Проследени са 69 болни − 63 жени и 6 мъже, за 15-годишен период. Между активността на заболяването и преживяемостта съществува зависимост − бързата еволюция е 100% свързана с леталитет в рамките на пет години от началото на заболяването. При умерено еволютивното протичане преживяват 77,8%. Бавно еволютивните форми са с преживяемост 90,0% за периода на проследяване. От общата изследвана популация до петата година от началото на заболяването преживяват 66 болни (95,6%), през следващите 5 год. преживяват 62 болни (89,8%), петнадесетгодишна преживяемост се наблюдава при 60 болни (86,9%), над 15 години – при 58 болни (84,1%), а над 20 години – при 55 (79,7%). Причините за леталитета през първите пет години са васкулитът, острата нефропатия и първичната пулмонална хипертония, а през следващите пет години − първичната и вторичната пулмонална хипертония.
Ключови думи: системна склероза, склеродермия, прогноза, преживяемост

РАННА ДИАГНОСТИКА НА СПОНДИЛОАРТРОПАТИИ И УЛТРАЗВУКОВА ОЦЕНКА НА
ЕНТЕЗОПАТИИ
Р. Каралилова¹, А. Баталов², Р. Несторова³ и Д. Пенев^1
1Ревматологичен сектор, МБАЛ “Каспела” − Пловдив, ²Ревматологична клиника, УМБАЛ “Св.Георги” – Пловдив, ³ДКЦ XXV − София

Резюме. Ентезитът е важен диагностичен критерий при доказване на спондилоартропатиите (СпА), но невинаги е доказван клинично. Целта на нашето проучване е да се установи дали ултразвуковото (УЗ) доказване на ентезит подобрява ранната диагностика на серонегативните СпА. Използвайки приетия от EULAR Мадридски сонографски ентезитен индекс (MASEI) за сонографска оценка на инсерциите, установихме, че той е валиден при 79,41% от пациентите със серонегативните СпА, което е сигнификантно повече в сравнение със здравите контроли.
Ключови думи: спондилоартропатии, ентезопатии, диагностика, ултразвук

СЪСТАВ НА ЦИРКУЛИРАЩИТЕ ИМУННИ КОМПЛЕКСИ В СЕРУМА НА БОЛНИ ОТ ЛУПУС
К. Николов¹, Р. Рашков² и М. Балева^3
1Клиника по дерматовенерология, МБАЛ „Св. Анна”, Медицински университет – Варна, ²Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински университет – София, ³Клиника по алергология, Лаборатория по имунология, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет − София

Резюме. Средната концентрация на циркулиращите имунни комплекси (ЦИК) в серума на болни от системен лупус (СЛЕ), определена с два метода: с преципитация с полиетиленгликол (ПЕГ) и с C1q (ELISA), е значително по-висока от тази при здравите лица. В ПЕГ преципитат при болни от СЛЕ се установяват повишени стойности на IgG и ДНК антитела, докато нивата на IgA, IgM, С3 и С4 фракцията на комплемента не се различават от тези при здравите. Най-високи са средните стойности на ЦИК, както и средните стойности на IgM, С3, С4 и ДНК антителата в ПЕГ преципитата при болни в активен стадий на болестта. При болни от кожен лупус стойностите на изследваните показатели са по-високи от тези при здравите лица и се доближават до намерените при болни от системен лупус в неактивен стадий. При част от болните със СЛЕ антинуклеарни антитела се установяват само в ЦИК − 28% ДНК антитела и 5% − Sm и RNP антитела. Определянето на концентрацията на ЦИК с различни методи, както и на състава на ЦИК, в редица случаи могат да подпомогнат изясняването на стадия и прогнозата при болни с различни форми на лупус.
Ключови думи: лупус, циркулиращи имунни комплекси

MRI ПРОМЕНИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С НЕПЪЛЕН СИСТЕМЕН LUPUS ERYTHEMATOSUS
С. Монов¹, Р. Рашков¹, Д. Монова², А. Иванов³ и Б. Милев^4
1Клиника по ревматология, МУ – София, ²Медицински институт – МВР, МУ – София,
³Военномедицинска академия – София, ⁴УМБАЛ “Александровска” – София

Резюме. Целта на настоящото проучване е да се опишат най-честите MRI (magnetic resonance imaging) промени от страна на централната нервна система при пациенти с непълен (субклиничен) системен lupus erythematosus (SLE). Изследвани са 225 пациенти със SLE. Данни за непълен SLE са установени при 58 от тях. Най-често наблюдаваните промени от MRI изследването са под формата на множествени лакунарни инфаркти, локализирани най-вече субкортикалнo и по-рядко перивентрикуларно и дълбоко в бялото мозъчно вещество.
Ключови думи: непълен системен lupus erythematosus, ядрено-магнитен резонанс

 

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

МЯСТОТО НА АРТРОСОНОГРАФИЯТА В СЪВРЕМЕННАТА РЕВМАТОЛОГИЯ
А. Баталов¹, И. Шейтанов², Р. Несторова³ и Р. Стоилов^2
1Ревматологична клиника, МУ – Пловдив, ²Клиника по ревматология, МУ – София, ³ХХV ДКЦ − София

КАЗУИСТИКА

СОНОГРАФСКА ОЦЕНКА НА ПЛИКА СИНДРОМ
Р. Несторова¹, Е. Наредо² и А. Баталов^1
1Ревматологична клиника, МУ – Пловдив, ²Ultrasound School of the Spanish Society of Rheumatology, Rheumatology Department, Hospital Severo Ochoa, Madrid − Spain

Резюме. Симптомите на Плика синдром са подобни на симптомите на други заболявания, ангажиращи коленната става, като активирана гонартроза, ретропателарна хондромалация, менискусни увреди, лигаментарни лезии и др. Без магнитнорезонансната томография (МРТ) доскоро бе почти невъзможно поставянето на диагнозата. През последните години в Европа и света обаче се наложи и друг неинвазивен и безвреден метод на диагностика – артросонографията (АСГ). Целта на изложението е да се покаже приложимостта на АСГ в диагностиката на Плика синдром чрез сравнение с МРТ. Представен е случай с клинична картина на периодичен десностранен гонит с давност 4 години, без окончателна диагноза и с краткотраен ефект от прилаганото лечение. Идентификацията на измененията в коленната става е осъществена с високоразделителна ултразвукова техника (Logiq 7, General Electric Medical Systems) чрез мултифреквентен линеарен трансдюсер (7-14 MHz) с два акустични прозореца за оценка: лонгитудинален и трансверзален. Представен е филм от МРТ на коленна става с характерните за синдрома ясно визуализиращи се плики. И при двата достъпа на трансдюсера се идентифицират супрапателарната бурса и медиалният парапателарен рецесус, които са слети в хипо/анехогенна текстура, деформирани и уголемени. На този фон пликите се визуализират като плътни хиперехогенни лентоподобни структури с видим произход от синовията. Подобна ехотекстура липсва при възпалителни, обменни и дегенеративни ставни заболявания. АСГ е полезен скринингов метод за диагностиката на Плика синдром. В практиката на ревматолога това е рядко страдание, но винаги се мисли за него в диференциалнодиагностичен план. Характерната сонографска находка гарантира отдиференциране от другите увреждания на коленната става. След този случай в кабинета по ставна ехография са диагностицирани няколко пациенти с Плика синдром. Те са насочени за артроскопска резекция, която засега е най-модерният начин за дефинитивно лечение.
Ключови думи: артросонография, плика, магнитнорезонансна томография, коленна става

 

ЛЕКАРСТВЕНА ТЕРАПИЯ

НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА БОЛЕСТОПРОМЕНЯЩИТЕ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ОСТЕОАРТРОЗА
А. Тончева
Клиника по вътрешни болести, НМТБ ”Цар Борис ІІІ” − София

Резюме. Остеоартрозата (ОА) е най-честото ревматично заболяване, чието лечение е медицински и социално-икономически проблем в целия свят. През 2020 год. се очаква броят на засегнатите от ОА да нарасне с 57% поради увеличаване на средната продължителност на живота. ОА е метаболитно активен, динамичен процес, включващ деструкция и
възстановяване, метаболитни промени и механично увреждане. Все по-задълбоченото разбиране на сложната патогенеза на болестта на молекулно ниво разширява терапевтичните възможности и позволява ранно идентифициране и мониториране на предразположените лица.
За момента лечението на ОА включва медикаменти, повлияващи симптомите (аналгетици, НСПВС, КС), и лекарства, модифициращи структурата на засегнатите стави – които повлияват морфологичните промени при ОА. Към втората група се отнасят хондропротекторите (глюкозамини, хондроитинсулфат) и новият медикамент Diаcerheine. Редица проучвания показват, че глюкозаминсулфатите (ГС) не само подобряват метаболизма на хондроцитите чрез контрол на синтеза на глюкозаминогликани и на протеогликани, но и значително намаляват генната експресия на много от маркерите на възпалението и на тъканната дегенерация – IL-1β, IL-6. Установява се, че ГС потискат активацията на NFkB и синтеза на PGE2, които се индуцират от IL-1β в човешки хондроцити при ОА. ГС повлияват също експресията и синтеза на NFkB-зависими гени като COX-2. Хондропротекторите са и
болестопроменящи медикаменти, защото при достатъчно продължително приложение забавят достоверно стеснението на ставната междина и образуването на остеофити. Diаcerheine е антраценова карбоксилна киселина, която потиска проинфламаторните цитокини IL-1β, IL-6 и TNF-α. Спада към бавнодействащите болестопроменящи медикаменти за лечение на ОА. Изучаването на ефектите на сравнително новата и разширяваща се група на болестопроменящите лекарства при ОА увеличава терапевтичните възможности.
Ключови думи: остеоартроза, глюкозаминсулфат, диацерин

---

 СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2007 : БРОЙ 4 : Свали в PDF формат

RHEUMATOLOGY : CONTENT : 2007 : ISSUE 4 : Download PDF