СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЗОРИ
Б. Върбанова. Съвременна имуносупресивна и таргетна терапия в ревматологията – quo vadis
М. Казакова, В. Сарафян и Ан. Баталов. YKL-40 в ревматологията
М. Иванова, Р. Стоилов и И. Манолова. Остеоартроза – патофизиология и фармакологични средства за лечение
Зл. Коларов и Р. Несторова. Остеоартроза и качество на хрущяла – достижения, нови технологии, нововъзникнали въпроси и нерешени проблеми
Р. Рашков и Зл. Коларов. Кортикостероиди за локално приложение при остеоартроза
Д. Танев, Р. Робева, Ф. Куманов, Р. Рашков и Зл. Коларов. Systemic lupus erythematosus и естрогени
Д. Димов. Актуални възможности и перспективи, свързани с биологичните средства при синдрома на Sjögren

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
В. Решкова, Р. Рашков и Зл. Коларов. Изследване на болезнените точки при болни с фибромиалгия, лекувани с различни групи медикаменти

КАЗУИСТИКА
Здр. Каменов, Ем. Захариева, Р. Стоилов, В. Карамфилова и Вл. Христов. Синдром на Leri-Weill – преглед на литературата и описание на клиничен случай
Д. Калинова, М. Иванова, Р. Стоилов и Р. Рашков. Калциноза – рядка проява на дерматомиозит при възрастни

ОБЗОРИ

СЪВРЕМЕННА ИМУНОСУПРЕСИВНА И ТАРГЕТНА ТЕРАПИЯ В РЕВМАТОЛОГИЯТА − QUO VADIS?
Б. Върбанова
Катедра „Педиатрия и медицинска генетика”, МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов” − Варна

Резюме. Автоимунните заболявания предразполагат в по-голяма степен към злокачествени заболявания, в сравнение с нормалната популация. Имуносупресивното и таргетното лечение позволяват успешен контрол на системните заболявания на съединителната тъкан и подобряване качеството на живот на болните, но крият известен риск от незабавни или отдалечени сериозни странични ефекти, като неоплазии и други автоимунни заболявания, които се разглеждат в обзора.
Проблемите са особено важни за детската възраст поради по-голямата очаквана продължителност на лечението през живота на тази категория пациенти.
Ключови думи: таргетна и имуносупресивна терапия, неоплазии, автоимунитет

YKL-40 В РЕВМАТОЛОГИЯТА
М. Казакова¹, В. Сарафян¹ и Ан. Баталов^2
1Катедра „Биология”, ²Клиника по ревматология, Медицински университет – Пловдив

Резюме. YKL-40 е извънклетъчен матриксен гликопротеин с консервативна аминокиселинна последователност, сходна с тази на хитиназните белтъци, но без да притежава подобна активност.
Целта на обзора е да се разгледат клиничната значимост, предимствата и ограниченията в приложението му като нов възпалителен биомаркер при ревматоиден артрит и остеоартроза. YKL-40 се експресира и секретира от макрофаги, неутрофили, фибробластно-подобни синовиални клетки, хондроцити и съдови гладкомускулни клетки. Позитивирането на този гликопротеин в здрави индивиди е слабо, докато количеството му рязко се увеличава при патологични процеси − възпаление, екстрацелуларно тъканно ремоделиране, фибрози, ревматоиден артрит, остеоартроза, гигантоклетъчен артрит. Методите за откриване са ограничени и не са прилагани в България. Приема се, че въвеждането на този нов възпалителен биомаркер би осигурило информация относно патогенезата, активността, прогнозата, мониторирането и терапията на възпалителните ставни заболявания.
Ключови думи: YKL-40, възпалителен биомаркер, ревматоиден артрит, остеоартроза

ОСТЕОАРТРОЗА – ПАТОФИЗИОЛОГИЯ И ФАРМАКОЛОГИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ
М. Иванова¹, Р. Стоилов1 и И. Манолова^2
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” – София
²Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ − Стара Загора

Резюме. Остеоартрозата (ОА) е хронично заболяване, характеризиращо се с бавна деградация на хрущяла, болка и прогресираща инвалидизация. Болестта влияе върху редица аспекти от живота на засегнатите пациенти: функция и социална активност, социално-икономически статус, външен вид и емоционално благополучие. Вътреставното лечение с хиалуронова киселина (ХК) понастоящем е широко прието сред арсенала от терапевтични средства за остеоартрозната болка. В нормалния хрущял има фин баланс между матриксния синтез и деградацията. При ОА хрущялната деградация
преобладава над синтеза. В обзора е разгледана ролята на проинфламаторните цитокини, MMP и NO в патогенезата на ОА, както и ролята на ХК върху ноцицепцията, екстрацелуларния матрикс, възпалителните медиатори и имунните клетки.
Ключови думи: остеоартроза, патофизиология, провъзпалителни цитокини, ставен хрущял, хиалуронова киселина

ОСТЕОАРТРОЗА И КАЧЕСТВО НА ХРУЩЯЛА – ДОСТИЖЕНИЯ, НОВИ ТЕХНОЛОГИИ, НОВОВЪЗНИКНАЛИ ВЪПРОСИ И НЕРЕШЕНИ ПРОБЛЕМИ
Зл. Коларов¹ и Р. Несторова^2
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” − София
²Ревматологичен център „Св. Ирина” − София

Резюме. Посочени са основните клинични и патоморфологични характеристики на остеоартрозата (ОА). Подчертано е, че болестният процес засяга не само хиалинния хрущял, но и всички вътре- и периставни структури. Анализирани са основните достижения при диагнозата и лечението на болестта: изясняване на структурата и функцията на хиалинния хрущял и хондроцитите, на механизмите на хрущялния търновър, на основните патогенетични механизми и промени, въвеждане на нови образни и ендоскопски диагностични методи: ЯМР, ставна сонография, артроскопия, създаване на ръководства за лечение на различните форми на ОА, разширяване на възможностите на хирургичното лечение. Нововъведените технологии при диагностицирането, оценката и лечението на ОА са: въвеждане в лечебната практика на хондропротекторите, разширяване на арсенала на лубрикантите, Diacerein и др., лечение със стволови клетки (хондроцитни култури) – в стадий на лабораторно проучване и единични клинични експерименти, опити за въвеждане на биомаркери за диагноза и мониториране на болестта. Натрупаните познания до момента поставят въпросите: каква е връзката между „хипертрофична” и „атрофична” форма на ОА; възможно ли е биологично лечение на ОА; има ли и каква е връзката между ОА и субхондралната остеопороза. Не са решени проблемите, свързани със: изясняване на ролята на генетичните фактори при ОА, диагностициране на ранните форми на болестта, изясняване на диагностичната стойност на биомаркерите на хрущялния търновър, намиране на прогностични маркери за хода, темпа на развитие и изхода от болестта, усъвършенстване на променящите болестната активност средства при ОА, лечение на ранните форми, лечение на болни с придружаващи заболявания, възможността за първична профилактика на болестта.
Ключови думи: остеоартроза, качество на хрущяла, нови технологии, проблеми

КОРТИКОСТЕРОИДИ ЗА ЛОКАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ ПРИ ОСТЕОАРТРОЗА
Р. Рашков и Зл. Коларов
Клиника по ревматология, МУ − София

Резюме. Разгледани са основните показания, противопоказания, усложнения от локалното приложение на кортикостероидите при болни от остеоартроза. Сравнени са терапевтичните концентрации и дозовите режими на най-често прилаганите кортикостероидни препарати за локално приложение.
Ключови думи: остеоартроза, кортикостероиди

SYSTEMIC LUPUS ERYTHEMATOSUS И ЕСТРОГЕНИ
Д. Танев¹, Р. Робева², Ф. Куманов², Р. Рашков¹ и Зл. Коларов^1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” − София, ²УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев” − София

Резюме. Systemic lupus erythematosus (СЛЕ) е автоимунно заболяване, което засяга предимно жени в репродуктивна възраст. Изразеният полов диморфизъм дава основание да се предположи, че женските полови хормони са рисков фактор за развитието на болестта. До момента не са изяснени взаимоотношенията между естрогените и клиничната изява на СЛЕ. При болните жени с лупус се описват повишени, непроменени и дори понижени нива на естрогените в сравнение със здравите жени. Някои автори смятат, че екзогенните естрогени влошават протичането на СЛЕ, други не споделят това мнение. При бременност, когато нивата на половите стероиди са силно повишени, се наблюдава обостряне на заболяването, но нивата на естрогените при бременни със СЛЕ всъщност са по-ниски, отколкото при нормална бременност. Целта на обзора е да се обобщят данните за ролята на естрогените при системен лупус и да се систематизират неизяснените въпроси, които налагат нови целенасочени проучвания.
Ключови думи: системен лупус, естрогени, имунитет

АКТУАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ, СВЪРЗАНИ С БИОЛОГИЧНИТЕ СРЕДСТВА ПРИ СИНДРОМА НА SJÖGREN
Д. Димов
Военномедицинска академия – София

Резюме. В обзора се прави преглед на резултатите от използването на биологични средства при лечение на синдрома на Sjögren, публикувани в литературата от 2000 до 2010 г. Насърчителните предварителни изводи относно TNF-α-блокерите (инфликсимаб, етанерцепт) не се потвърждават от последващите контролирани проучвания. Средствата, насочени срещу В-клетки − анти-CD20 (ритуксимаб) и анти-CD22 (епратузумаб) − изглеждат по-ефективни, преди всичко спрямо системните признаци, извънжлезното засягане и асоциираните лимфоми, но към sicca-симптомите − само при случаи с остатъчни жлезни функции. Средствата срещу цитокини − BAFF/BLys (белимамаб, атацицепт), IL-6 (тоцилизумаб) и интерферони, или срещу Т-клетки (ефализумаб, абатацепт, алефацепт) са възможен бъдещ избор. Биологичните средства разширяват досегашния ограничен терапевтичен арсенал при синдрома на Sjögren, но заключението относно окончателното им място изисква по-големи рандомизирани контролирани проучвания и балансирана оценка на ползите и неблагоприятните явления при използването им.
Ключови думи: синдром на Sjögren, биологични средства, лечение

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛЕЗНЕНИТЕ ТОЧКИ ПРИ БОЛНИ С ФИБРОМИАЛГИЯ, ЛЕКУВАНИ С РАЗЛИЧНИ ГРУПИ МЕДИКАМЕНТИ
В. Решкова, Р. Рашков и Зл. Коларов
Клиника по ревматология, УМБАЛ ”Св. Иван Рилски”, МУ – София

Резюме. Определението за фибромиалгия (ФМ) е дадено е от Американската колегия по ревматология през 1990 г. Заболяването се характеризира с генерализирани болки, които са спонтанни, дифузни и продължителни, болки при механичен натиск в 11 от 18 болезнени точки. Палпацията в тези точки е със сила 4 kg/cm2. Връзката на дифузната болка с 11 от 18 чувствителни болезнени тригерни точки е със сензитивност 88,4% и специфичност 81,1%. Целта на настоящото клинично изпитване е да се изследват и сравнят болезнените точки 3, 5, 7, 9 и 11 от 18 точки при пациенти с фибромиалгия, лекувани с различни групи медикаменти, и контролна група здрави лица. В Клиниката по ревматология са проследени 4 групи болни с фибромиалгия, лекувани с медикаменти в продължение на 3 месеца, 1 група болни – нелекувани, и 1 контролна група здрави лица. Установява се, че от 18 болезнени тригерни точки най-чувствителни, с най-динамична промяна в хода на лечението във всички терапевтични групи са епикондил Д+Л, голям трохантер Д+Л, глутеус Д+Л. Те присъстват с висока честота и при оценка на динамиката в промяната в хода на лечението на група от 7 болезнени точки. По тяхната промяна може да се съди за ефекта от лечението.
Ключови думи: фибромиалгия, динамика на болезнените тригерни точки

КАЗУИСТИКА

СИНДРОМ НА LERI-WEILL – ПРЕГЛЕД НА ЛИТЕРАТУРАТА И ОПИСАНИЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ
Здр. Каменов¹, Ем. Захариева¹, Р. Стоилов², В. Карамфилова¹ и Вл. Христов^1
1Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска” – София
²Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, Медицински университет – София

Резюме. Дисхондростеозата на Leri-Weill е скелетна дисплазия с характерен мезомеличен нисък ръст, съчетан с деформация на Маделунг, резултат от смущение в растежа на дисталната епифиза на радиуса с преждевременната ù фузия, водеща до огъване на радиуса, дорзална сублуксация на улната и клиновидно подреждане на карпалните кости. Това води до ограничена ставна подвижност, деформираност и болка, изявявани обикновено след 7-годишна възраст, при около 50% от случаите двустранно. Описаният за първи път през 1929 г. синдром на Leri-Weill се дължи на мутации в гена SHOX (short-stature homebox-containing gene), локализиран в псевдоавтозомните региони на двете полови хромозоми. Унаследява се по псевдоавтозомно-доминантен път и поради вариабилна експресивност фенотипът е различен при отделни членове на фамилията. Генът кодира фактор, участващ в костния растеж и развитието, експресиран предимно в остеобластите и изолиран в ембрионалната остеогенна тъкан. Представяме клиничен случай на 28-годишна жена, при която преди 16 години са диагностицирани деформация на Маделунг, изоставане в ръста, промяна в дължината на крайниците и прогресираща мускулна слабост, датираща от 8-годишна възраст. Извършени са три оперативни корекции на лявата предмишница. Предствени са генеалогичен анализ и клинични изследвания.
Ключови думи: дисхондростеозата на Leri-Weill, деформация на Маделунг, SHOX ген, нисък ръст

КАЛЦИНОЗА – РЯДКА ПРОЯВА НА ДЕРМАТОМИОЗИТ ПРИ ВЪЗРАСТНИ
Д. Калинова, М. Иванова, Р. Стоилов и Р. Рашков
Кликика по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – София

Резюме. Дерматомиозитът е идиопатична възпалителна миопатия с характерни кожни прояви – хелиотропен обрив и папули на Gottron. Рядко при възрастните с дерматомиозит се проявява калциноза на меките тъкани. Установява се три пъти по-често при ювенилен дерматомиозит – при 40-70% от болните. Калцинозата е резултат от отлагане на калциев хидроксиапатит в меките тъкани, като патофизиологичният механизъм не е ясен. Засега не е установено достатъчно ефективно лечение за намаляване на калциевите депозити. Представяме случай на болна с идиопатичен дерматомиозит и изразена калциноза.
Ключови думи: дерматомиозит, калциноза

---

СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2010 : БРОЙ 4 : Свали в PDF формат
RHEUMATOLOGY : CONTENT : 2010 : ISSUE 4 : Download PDF