СЪДЪРЖАНИЕ
ОБЗОРИ
С. Маринчева и Р. Рашков. Афламил – нестероидно противовъзпалително средство с добър профил на безопасност и ефикасност
В. Бояджиева, Р. Стоилов, Р. Рашков и Зл. Коларов. Oпиоидни
аналгетици срещу нестероидни противовъзпалителни средства. Приложението
им при лечение на болката при ревматичните заболявания
К. Икономова и А. Тончева. Клетъчна и молекулна структура на костта. Лабораторни показатели за изследване
К. Икономова. Нови насоки в лабораторната диагноза на остеоартрозата
В. Пейчева. Тромбоцитна активност и ревматични заболявания
ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
Е. Иванова-Тодорова, Д. Кюркчиев, С. Маринчева, Р. Рашков и И. Алтънкова. Изследване в сравнителен план на автоантитела, насочени срещу цитрулинирани пептиди (anti-CCP2 и anti-MCV антитела)
В. Решкова, Р. Рашков, Р. Несторова и Д. Калинова. Ефикасност и безопасност на инжекционния колаген GUNA MD при лечение на остеоартроза на колянна става
ОБЗОРИ
АФЛАМИЛ – НЕСТЕРОИДНО ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО СРЕДСТВО С ДОБЪР ПРОФИЛ НА БЕЗОПАСНОСТ И ЕФИКАСНОСТ
С. Маринчева и Р. Рашков
Клиника по ревматология, МУ − София
Резюме.
Един от най-важните симптоми − най-често основният, който довежда
болния в кабинета на ревматолога, е болката. При друга част от
ревматично болните се откриват симптоми или синдроми,
израз на
локално и/или системно възпаление. А в типичния случай са налице и двете
групи оплаквания. Това обяснява защо нестероидните противовъзпалителни
средства (НСПВС), вкл. ацеклофенак (афламил), са едни от най-често
използваните лекарствени продукти в ревматологичната практика. От друга
страна, употребата им се свързва с развитието на редица нежелани
лекарствени реакции (НЛР). На първите две места в клас-специфичните
сериозни НЛР са НСПВС-асоциираната гастропатия и влиянието на НСПВС
върху сърдечно-съдовата система. Тези две групи НЛР са основната движеща
сила при разработването на новите представители НСПВС. Сред тях
ацеклофенак се откроява с добрия си профил на безопасност и ефикасност. В
обзора са представени клас-специфичните НЛР на НСПВС, фармакокинетиката
и фармакодинамиката, както и резултати от проведени клинични
изпитвания, оценяващи профила на безопасност и ефикасност на
ацеклофенак.
Ключови думи: НСПВС, афламил, профил на безопасност, ефикасност
OПИОИДНИ
АНАЛГЕТИЦИ СРЕЩУ НЕСТЕРОИДНИ ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ СРЕДСТВА. ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛКАТА ПРИ РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
В. Бояджиева, Р. Стоилов, Р. Рашков и Зл. Коларов
Клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” – София
Резюме. Болката
е универсален болестен симптом. Тя е един от показателите за качеството
на живота и здравното благополучие на индивида. Повлияването ù е
основна цел на лечението на всяко заболяване. Най-често употребяваните
препарати за овладяване на болковата симптоматика са нестероидните
противовъзпалителни средства (НСПВС) включително COX2 инхибиторите.
По-рядко се използват опиоидните аналгетици поради вероятността за
развитие на толерантност и пристрастяване към медикаментите. За разлика
от наркотичните аналгетици НСПВС не потискат дихателния център, не
предизвикват еуфория и лекарствена зависимост, което ги прави медикамент
на първи избор при лечение на болковия симптом при възпалителните и
дегенеративните заболявания. Съвременните схващания изискват лечение на
острата и хроничната болка с всички възможни средства, включително и с
наркотични препарати. Това ни кара да зададем въпроса: „Kога е моментът
да прибегнем към лечение с наркотични аналгетици и колко време да
продължи терапията с тях?”.
Ключови думи: болка, лечение, НСПВС, опиоидни аналгетици, толерантност, лекарствена зависимост
КЛЕТЪЧНА И МОЛЕКУЛНА СТРУКТУРА НА КОСТТА. ЛАБОРАТОРНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ
К. Икономова и А. Тончева
Национална многопрофилна транспортна болница − София
Резюме. Основната
единица на костта се състои от остеокласти, остеобласти и остеоцити.
Остеобластите произвеждат остеоид, съставен от колагенови и неколагенови
матриксни протеини. Върху повърхността на тези клетки се експресират
множество рецептори и адхезионни молекули, които са свързани със
сигнални пътища, отговорни за активацията, пролиферацията и апоптозата
на клетката. Остеобластите синтезират хормони, растежни фактори и
цитокини. Остеоцитите представляват 90% от костните клетки на възрастния
индивид. Те са крайно диференцирани клетки и притежават множество
израстъци, чрез които осъществяват комуникация с останалите костни
клетки. Остеокластите произхождат от моноцитните стволови клетки,
притежават фагоцитна функция и са отговорни за костната резорбция.
Органичният костен матрикс се състои от колаген тип 1 и неколагенови
белтъци. Неорганичният матрикс е съставен от минерални соли на калция
под форма на хидроксиапатит. Костните клетки участват не само в костното
ремоделиране и поддържането на костната маса, но имат роля и в
енергийния метаболизъм, имунната регулация и в минералната хомеостаза.
Значителният напредък в познанията за клетъчния и молекулния състав на
костта предоставя на специалистите редица достъпни лабораторни маркери
за костно формиране и резорбция. Успоредно с тях се изследват и редица
биохимични и хематологични показатели, хормони и витамини.
Ключови думи: остеобласти, остеокласти, остеоцити, костно ремоделиране, лабораторни маркери
НОВИ НАСОКИ В ЛАБОРАТОРНАТА ДИАГНОЗА НА ОСТЕОАРТРОЗАТА
К. Икономова
Национална многопрофилна транспортна болница − София
Резюме.
Остеоартрозата (ОА) е най-честото хронично дегенеративно ставно
заболяване, което е водеща причина за инвалидност в напреднала възраст.
Много аспекти на ОА, не само по отношение на диагнозата и оценката, но и
по отношение на лечението, все още не са изяснени. Това привлича
учените към тази проблематика, като прави ОА една от най-проучваните и
изследвани области на ревматологията. При изследване на патогенезата на
ОА вниманието е насочено към влиянието на биомеханичните и генетичните
фактори. Изтъква се ролята на субхондралната кост, цитокините и
протеиназите. Лабораторната диагноза на ОА е насочена към търсене на
генетичните маркери, които могат да предскажат възникването и развитието
на ОА. Учените изследват влиянието на биомеханичните фактори, водещи до
промяна на метаболизма на хрущяла и експресия на възпалителни цитокини,
и на хондролитичните фактори. Търсят се надеждни лабораторни маркери,
които се позитивират преди рентгенологичните показатели, доказващи
наличие на ОА. Въвеждането на нови биомаркери ще подобри диагнозата,
оценката на активността и прогресирането на ОА. Това ще допринесе за
търсене на по-ефективна терапия, насочена към главните причини за
възникване на патологичния процес.
Ключови думи: остеоартроза, генетични и биохимични биомаркери, лабораторни програми
ТРОМБОЦИТНА АКТИВНОСТ И РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
В. Пейчева
Клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” – София
Резюме. Тромбоцитната
активност е актуален биомаркер при мониторирането на клетъчната
стимулация в ревматичните заболявания (СЛЕ, РА, СС). Тромбоцитните
медиатори вземат участие в патогенезата на системните васкулити.
Тромбоцитната активация чрез редица фактори (например тромбин – фактор
IIа) играе ключова роля в патофизиологичния механизъм на възпалителните
ставни заболявания.
Ключови думи: тромбоцитна активация, СЛЕ, РА, СС
ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
ИЗСЛЕДВАНЕ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН НА АВТОАНТИТЕЛА, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЦИТРУЛИНИРАНИ ПЕПТИДИ (ANTI-CCP2 и ANTI-MCV АНТИТЕЛА)
Е. Иванова-Тодорова1, Д. Кюркчиев1, С. Маринчева2, Р. Рашков2 и И. Алтънкова1
1Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – София
2Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – София
Резюме. Автоантителата,
насочени срещу цитрулинирани протеинови антигени (АСРА), играят важна
роля в патогенезата на ревматоидния артрит (RA) и са част от
серологичните критерии, препоръчани от EULAR. Целта на изследването е да
се сравнят два комерсиални теста за АСРА по отношение на честота на
положителните резултати, чувствителността, специфичността, положителната
и отрицателната предиктивна стойност (PPV, NPV). Изследвани са серуми
от 65 болни с различни ставни оплаквания и 20 здрави лица. Пациентите
бяха разпределени в 3 групи: 1 − с диагноза RА, 2 − с RА с други
автоимунни болести и 3 − с други ставни прояви (анкилозиращ спондилит,
подагра, остеоартроза). Изследването беше извършено с два търговски
теста: anti-MCV, Orgentec, с автоматичен имуноанализатор „Alegria”,
Orgentec, и anti-CCP2 ELISA, Axis Shield, и получените данни бяха
обработени статистически. Най-висока честота на анти-MCV и анти-ССР2 Ат
бе установена при болните с RА − съответно 92.86% и 73.81%, и значително
по-ниска при пациентите в другите две групи. В контролната група здрави
лица не бяха установени АСРА. Резултатите показаха по-висока
диагностична чувствителност на анти-МСV в сравнение с анти-ССР2 теста
при всички изследвани групи, а специфичността и на двата теста беше
100%. Беше установено, че положителните стойности в групата на пациенти с
РА се движат във високия диапазон на измерването и на двата теста,
докато при пациентите от останалите две групи са в ниски стойности.
Несъвпаденията в резултатите между тестовете бяха в ниския диапазон на
положителните стойности, и то главно във втора и трета група болни. PPV и
при двата теста е 100%, a NPV беше по-висока при анти-MCV теста в
сравнение с анти-ССР.
Ключови думи: ревматоиден артрит, анти-ССР, анти-MCV
ЕФИКАСНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ НА ИНЖЕКЦИОННИЯ КОЛАГЕН GUNA MD ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТЕОАРТРОЗА НА КОЛЯННА СТАВА
В. Решкова, Р. Рашков, Р. Несторова и Д. Калинова
Клиника по ревматология, УМБАЛ” Св. Иван Рилски” – София
Резюме. Успешният
препарат за лечение на скелетно-мускулно-невралгичната патология трябва
да притежава определени качества – да действа патогенетично, локално,
да притежава тропизъм към увредените структури, да действа на
околоставните структури и вътреставно. Счита се, че колагенът в GUNA-MD
притежава тези качества. За периода април 2011–август 2011 г. се проведе
клинично наблюдение в Клиниката по ревматология и МЦ ”Св. Ирина” с
вътреставно приложение на колаген. При 30 болни с гонартроза ІІ Rö
стадий без оток е извършен 8-седмичен курс на лечение с вътреставно
приложение на GUNA MD KNEE + GUNA MD MUSCLE. Пациентите са проследени
преди и в края на лечението и 30 дни след приключване на лечението.
Използвани са въпросници за оценка на промяната на болката и
функционалния индекс на Lequesne, попълвани от пациентите преди и в края
на лечението. Резултатите показват, че вътреставното приложение на GUNA
MD при гонартроза повлиява сигнификантно болката в покой, при движение и
функционалната активност на пациента. Не се наблюдават странични
реакции при приложението на GUNA.
Ключови думи: колаген-инжекции (ГУНА-МД), гонартроза
СПИСАНИЕ РЕВМАТОЛОГИЯ : СЪДЪРЖАНИЕ : 2012 : БРОЙ 3 : Свали в PDF формат
RHEUMATOLOGY : CONTENT : 2012 : ISSUE 3 : Download PDF