СЪДЪРЖАНИЕ 

ОБЗОРИ

Н. Николов, М. Панчовска и Зл. Коларов. Препоръки за поведение при ФМС в доболничната практика
М. Костуркова и Вл. Кадинов. Препоръки на acr за лечение и антиинфламаторна профилактика на острия подагрозен пристъп
П. Павлова, Н. Николов и Зл. Коларов. Adenuric – съвременно средство за лечение на подаграта
Р. Шумналиева, С. Монов, Зл. Коларов и Р. Рашков. Остеоартроза или остеоартрит
Л. Симеонов. Хирургично лечение на китката при пациенти с ревматоиден артрит – съвременни тенденции
Р. Ганчева, М. Иванова, Зл. Коларов, Р. Рашков и Р. Стоилов. Ефикасност на цертолизумаб пегол при аксиален  спондилоартрит, включително анкилозиращ спондилит –  резултати от клинични проучвания
Ц. Георгиев, М. Иванова и Р. Стоилов. Нови насоки в патогенетичните механизми на остеоартрозата

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
И. Манолова, М. Иванова, Н. Стоилов и М. Ганева. Повишено ниво на циркулиращия Interferon-gamma (IFN-γ)  при болни със системен лупус еритематодес с умерена и тежка болестна активност и при наличие на лупусен нефрит

CONTENTS

REVIEWS

N. Nikolov, M. Panchovska and Zl. Kolarov. Recommendations for behaviour towards  fms in prehospital practice
M. Kosturkova and Vl. Kadinov. ACR recommendations for treatment and antiinflammatory prophylaxis of acute  gouty arthritis
P. Pavlova, N. Nikolov and Zl. Kolarov. Adenuric – a modern agent for treating gout
R. Shumnalieva, S. Monov, Zl. Kolarov and R. Rashkova. Osteoarthrosis vs osteoarthritis
L. Simeonov. Surgical treatment of the patients with rheumatoid arthritis of the wrist – current concepts
R. Gancheva, M. Ivanova, Zl. Kolarov, R. Rashkov et R. Stoilov. Effectiveness of certolizumab pegol on axial spondyloarthritis including ankylosing spondylitis – results from clinical study
Ts. Georgiev, M. Ivanova and R. Stoilov. Recent trends in the pahogenic mechanism of osteoarthritis

ORIGINAL ARTICLES

I. Manolova, M. Ivanova, N. Stoilov and M. Ganeva. Elevated level of circulating Interferon-gamma (IFN-γ) in patients with systemic lupus erythematosus with moderate to severe disease activity and presence of lupus nephritis

 

ОБЗОРИ

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ФМС В ДОБОЛНИЧНАТА ПРАКТИКА
Н. Николов¹, М. Панчовска² и Зл. Коларов^3
1Ревматологично отделение, Медицински университет – Плевен
²Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински университет – Пловдив
³Клиника по ревматология – София
RECOMMENDATIONS FOR BEHAVIOUR TOWARDS  FMS IN PREHOSPITAL PRACTICE
N. Nikolov¹, M. Panchovska² and Zl. Kolarov^3
1Department of Rheumatology, Medical University – Pleven
²Department of Internal Diseases Propedeutics, Medical University – Pleven
³Clinic of Rheumatology – Sofia

Резюме. Интердисциплинарна група, съставена от 13 експерти от различни специалности по управление на болката, избрана от Американското дружество за болката (APS), в екип с 505 сътрудници на APS правят преглед на литературата по проблемите на диагностиката и терапията на фибромиалгичния синдром (ФМС) и дават препоръки за неговото управление. ФМС е сериозен интердисплинарен медицински проблем, на който в последно време се обръща все повече внимание. В САЩ са диагностицирани 3,7 млн. болни, или около 2% от населението на страната. Разходите за тази нозология са повече непреки и нематериални, свързани със социалната адаптация на болните и проблемите в личен план. ФМС в България е често срещано, но рядко диагностицирано заболяване. Трябва да се привлече вниманието на медицинските специалисти и най-вече на ОПЛ върху проблема.
Ключови думи: ФМС, доболнична практика, препоръки

Summary. An interdisciplinary group composed of 13 experts in various specialties related with pain management, selected by the American Pain Society (APS), with a team of 505 officers of the APS performed a literature review on the issues of the diagnosis and treatment of fibromyalgia syndrome (FMS) and prepared recommendations for its management. FMS is a serious medical problem that has recently been paying more attention. In the U.S., 3.7 million patients were diagnosed or about 2% of the population. The costs for this nosology are more indirect and intangible, related to the social adaptation of patients and personal problems. In Bulgaria FMS is a common but rarely diagnosed disease. This problem should draw the attention of medical professionals, especially of the GPs.
Key words: FMS, prehospital practice, recommendations

 

ПРЕПОРЪКИ НА ACR ЗА ЛЕЧЕНИЕ И АНТИИНФЛАМАТОРНА ПРОФИЛАКТИКА НА ОСТРИЯ ПОДАГРОЗЕН ПРИСТЪП
М. Костуркова¹ и Вл. Кадинов^2
1Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина”, Медицински университет – Варна
²Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Марина”, Медицински университет – Варна
ACR RECOMMENDATIONS FOR TREATMENT AND ANTIINFLAMMATORY PROPHYLAXIS OF ACUTE  GOUTY ARTHRITIS
M. Kosturkova¹ and Vl. Kadinov^2
1Clinic of Internal Diseases, Sv. Marina UMHAT, Medical University – Varna
²Clinic of Rheumatology, Sv. Marina UMHAT, Medical University – Varna

Резюме. През последните години няколко независими ревматологични дружества разработиха препоръки за лечение на подаграта. Тази инициатива е в съзвучие с нарастващата честота на подаграта, клиничната комплексност на лечението на подагрозния артрит, съчетан често и с множество придружаващи заболявания, и нарастващия брой терапевтични възможности, резултат на разработването на нови медикаменти. Представени са препоръките на ACR по отношение лечението на подагрозния артрит и антиинфламаторната му профилактика. Набляга се на фак­та, че всеки остър пристъп следва да се лекува медикаментозно, и то още в рамките на първите 24 часа от започването му, провежданата уратопонижаваща терапия трябва да бъде продължена, без да се спира. Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), кортикостероидите (КС) или пероралният колхицин са подходящи средства от първа линия за лечение на остър пристъп, а някои комбинации между тях могат да се използват при тежки или рефрактерни на лечение случаи. Фармакологична антиинфламаторна профилактика се препоръчва за всички пациенти с подагра, когато се започва уратопонижаваща терапия. Тя трябва да бъде продължена, ако има клинични белези за болестна активност и/или таргетните стойности на серумната пикочна киселина не са достигнати. Подходящи медикаменти от първа линия за профилактика на подагрозния пристъп са пероралният колхицин и ниските дози НСПВС.
Ключови думи: подагра, остър подагрозен артрит, фармакологична антиинфламаторна профилактика

Summary. During the last few years several rheumatology societies have issued guidelines for management of gout. This is consistent with the increasing prevalence of gout, the clinical complexity of management of gouty arthritis imposed by the common comorbidities and increasing numbers of treatment options via clinical development of agents. In the text belowthe ACR recommendations for therapy and anti-inflammatory prophylaxis of acute gouty arthritis are presented. It is emphasized that every acute gouty arthritis attack should be treated with pharmacologic therapy, initiated within 24 hours of onset, the established pharmacologic urate-lowering therapy should be continued, without interruption. Nonsteroidal antiinflammatory drugs (NSAIDs), corticosteroids, or oral colchicine are appropriate first-line options for treatment of acute gout, and certain combinations can be employed for severe or refractory attacks. Pharmacologic antiinflammatory prophylaxis is recommended for all gout patients when pharmacologic urate-lowering is initiated, and should be continued if there is any clinical evidence of continuing gout disease activity and/or the serum urate target has not yet been achieved. An appropriate first-line gout attack prophylaxis therapy are colchicine and low dose NSAIDS.
Key words: gout, acute gouty arthritis, pharmacological anti-inflammatory therapy

ADENURIC – СЪВРЕМЕННО СРЕДСТВО ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПОДАГРАТА
П. Павлова¹, Н. Николов² и Зл. Коларов^1
1Клиника по ревматолoгия, МУ – София
²Клиника по кардиология и ревматолoгия, МУ – Плевен
ADENURIC – A MODERN AGENT FOR TREATING GOUT
P. Pavlova¹, N. Nikolov² and Zl. Kolarov^1
1Clinic of Rheumatology, Medical University – Sofia
²Clinic of Cardiology and Rheumatology, Medical University – Pleven

Резюме. Подаграта е едно от най-разпространените възпалителни ставни заболявания. Основната цел на лечението е достигането на реферeнтни стойности на серумна пикочна киселина, като в съображение влизат урикоелиминатори, урикоинхибитори и уриколитици. Употребата на урикоелиминатори и уриколитици започва още през XIX в., но за най-значително събитие се смята откритието на първия ксантин-оксидазен инхибитор – алопуринол, който се превръща в най-използвания медикамент за лечение на подаграта. Установено е обаче, че в много случаи употребата му е контраиндицирана или е свързана с алергични реакции. Това наложи навлизането в клиничната практика на нов ксантин-оксидазен инхибитор с непуринова структура – Febuxostat (Adenuric). Клиничните изпитвания – 3, фаза III – APEX, FACT, CONFIRMS, и 2 допълнителни открити разширени изпитвания – EXCEL и FOCUS, показват добър профил на безопасност и ефективност. Това превръща Febuxostat (Adenuric) в съвременно средство за лечение на хиперурикемия и подагра. Направен е преглед на резултатите от клиничните проучвания и възможните странични ефекти на препарата.
Ключови думи: хиперурикемия, подагра, ксантин-оксидазен инхибитор, Febuxostat

Summary. Gouty arthritis is among the most common joint diseases. Treatment of this disease developed through ages. The main aim of treatment is to reach the reference value of serum uric acid using uricosuric agents, uricoinhibitors and uricolytic agents. The use of the uricosuric and uricolytic agents began in the 19 century, but the most remarkable event is the discovery of the first xanthine oxidase inhibitor – Allopurinol, that has become the most applied drug in treating gout. It has been found that in many cases the use is contraindicated or is associated with allergic reactions. This necessitated the introduction of a new xanthine oxidase inhibitor with nonpurine structure in clinical practice – Febuxostat (Adenuric). Conducted to date clinical trials – 3 phase III trials – APEX, FACT, CONFIRMS, and 2 additional open label extension studies – EXCEL and FOCUS, have demonstrated the good safety and effectiveness profiles. This makes Febuxostat (Adenuric) a modern tool for the treatment of hyperuricemia and gout. This article provides an overview of the results of clinical trials and the possible side effects of the drug.
Key words: hyperuricemia, gout, xanthine oxidase inhibitor, Febuxostat

 

ОСТЕОАРТРОЗА ИЛИ ОСТЕОАРТРИТ
Р. Шумналиева, С. Монов, Зл. Коларов и Р. Рашков
Клиника по ревматология
Медицински университет – София
OSTEOARTHROSIS VS OSTEOARTHRITIS
R. Shumnalieva, S. Monov, Zl. Kolarov and R. Rashkova
Clinic of Rheumatology,
Medical University – Sofia

Резюме. Остеоартроза и остеоартрит са термини, използвани за обозначение на едно от най-честите ревматични ставни заболявания. Многобройни фактори играят роля в етиологията и патогенезата на болестта. Терминът остеоартроза подчертава водещата патогенетична роля на първичната увреда на ставния хрущял, а терминът остеоартрит предполага като водещ механизъм наличието на възпалителен процес. Използването на съвременните методи на изследване (лабораторни, инструментални) показва, че болестта може да е резултат от действието както на невъзпалителни (механични, метаболитни фактори, възрастови изменения и други увреди на ставния хрущял), така и на възпалителни (провъзпалителни цитокини, протеинази) механизми. Изследването има за цел да отговори на въпросите каква е ролята на възпалението при остеоартрита; по какво синовитът при остеоартрозата се различава от синовита при остеоартрита.
Ключови думи: остеоартроза, ставен хрущял, остеоартрит, проинфламаторни цитокини, протеинази

Summary. Osteoarthrosis and osteoarthritis are terms used to indicate one of the most common rheumatic diseases. Multiple factors affect the disease aetiology and pathogenesis. The term „osteoarthrosis“ emphasizes that the leading role in the pathogenesis is the primary lesion of the articular cartilage and the term ‘osteoarthritis’ implies as a main mechanism an inflammatory process. The use of current methods of investigation (laboratory, instrumental) indicates that the disease may be a result of the action of both the non-inflammatory (mechanical, metabolic, aging and other lesions of articular cartilage) and inflammatory (proinflammatory cytokines, proteinases) factors. The study aimed to answer questions such as: “What is the role of inflammation in osteoarthritis?” and “How does the synovitis in osteoarthrosis differ from that in osteoarthritis?”.
Key words: osteoarthrosis, articular cartilage, osteoarthritis, proinflammatory cytokines, proteinases

 

ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА КИТКАТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ – СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ
Л. Симеонов
Клиника по хирургия и микрохирургия на ръката,
УБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София
SURGICAL TREATMENT OF THE PATIENTS WITH RHEUMATOID ARTHRITIS OF THE WRIST – CURRENT CONCEPTS 
L. Simeonov
Clinic of Surgery and Microsurgery of the Hand, The N. I. Pirogov University Hospital for Active Treatment
and Emergency Medicine – Sofia

Резюме. Цел на публикацията е да се направи обзор на патологичните промени, развиващи се в китката на пациенти с ревматоиден артрит, и на съвременните тенденции за оперативното им лечение. Въпреки успехите на биологичните медикаментозни средства все още има агресивни форми, нуждаещи се от хирургична корекция. Китката е сложна структура, съставена от няколко стави, които се разрушават последователно от ревматоидния артрит. За всеки етап са индицирани определени хирургични техники. Задачата пред хирурга е постигане на стабилна, неболезнена и по възможност подвижна китка. В ранните фази това е възможно с различни частични дези. Освен че стабилизират ставата, те запазват до 50% от подвижността щ. При напълно разрушена китка се прилагат тотална деза или тотална артропластика. Засега все още няма единно становище коя от двете е за предпочитане.
Ключови думи: ревматоиден артрит, оперативно лечение, китка

Summary. The purpose of this article is to follow the wrist pathology and current concepts of surgical treatment of the patients with rheumatoid arthritis. Despite the excellent results after treatment with biological medicines there are patients who still need surgery. The wrist is a complicated structure composed of several joints. The rheumatoid arthritis has destroyed all that joints consecutively. The individual surgery procedures are indicated for each destructive stage. The aim of the surgery is a stable, painless and moveable wrist. Partial joint fusion is recommendable for the earliest stages. The result of that treatment is a stable joint with 50% range of wrist motion. The total wrist fusion or total wrist arthroplasty are recommendable for the last stage of joint destruction. It is not decided yet which procedure is preferable.
Key words: rheumatoid arthritis, surgical treatment, wrist

ЕФИКАСНОСТ НА ЦЕРТОЛИЗУМАБ ПЕГОЛ ПРИ АКСИАЛЕН СПОНДИЛОАРТРИТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ – РЕЗУЛТАТИ ОТ КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ
Р. Ганчева, М. Иванова, Зл. Коларов, Р. Рашков и Р. Стоилов
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” – София
EFFECTIVENES OF CERTOLIZUMAB PEGOL ON AXIAL SPONDYLOARTHRITIS INCLUDING ANKYLOSING SPONDYLITIS – RESULTS FROM CLINICAL STUDY
R. Gancheva, M. Ivanova, Zl. Kolarov, R. Rashkov and R. Stoilov
Clinic of Rheumatology, UMHAT Sv. Ivan Rilski – Sofia

Резюме. Аксиалният спондилоартрит обединява анкилозиращия спондилит (АС) и недиференцираните спондилартропатии. От изявата на първите клинични симптоми до поставянето на диагнозата АС обичайно минават 8-11 години. Според Rudwaleit има три стадия в развитието на болестта. Най-ранният е прерентгенографският, който може да се обективизира с помощта на ЯМР и съответно да бъде започнато лечение. Терапията с аnti-TNF медикаменти се характеризира с добър отговор при младите пациенти с кратка продължителност на болестта и висока възпалителна активност. В обзора са разгледани резултатите от проучвания, проведени с anti-TNF инхибитори при аксиален спондилоартрит, включително RAPID-axSpA, което е първото голямо, многоцентрово и плацебо-контролирано проучване. В него е направено директно сравнение на терапевтичния отговор между болни в прерентгенографски стадий и с активен АС.
Ключови думи: аксиален спондилоартрит, цертолизумаб пегол, TNF-α

Summary. Axial spondyloarthritis includes ankylosing spondylitis and undifferentiated spondyloarthropathies. From the onset of the first clinical symptoms to diagnosis passes period of 8-11 years. According to Rudwaleit there are three stages in the development of the disease. The earliest is nonradiological which can be identified with the use of MRI and appropriate treatment to be started. Therapy with anti-TNF agents is characterized with a good response in young patients with a short duration of disease and high inflammatory activity. In the review we discuss the results of studies performed with anti-TNF drugs and those of RAPID-axSpA, which is the first large, multicenter and placebo-controlled study. This study allows direct comparison of the therapeutic response in patients in nonradiographic stage with those with active ankylosing spondylitis.
Key words: Axial spondyloarthritis, Certolizumab pegol, TNF-α

НОВИ НАСОКИ В ПАТОГЕНЕТИЧНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ОСТЕОАРТРОЗАТА
Ц. Георгиев, М. Иванова и Р. Стоилов
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, МУ – София
RECENT TRENDS IN THE PATHOGENIC MECHANISM OF OSTEOARTHRITIS
Ts. Georgiev, M. Ivanova and R. Stoilov
Clinic of Rheumatology, UMHAT “Sv. Iv. Rilski”, MU – Sofia

Резюме. Остеоартрозата (ОА) се характеризира с нарушение на хиалинния хрущял, индуцирано от комплексно взаимодействие на генетични, метаболитни, биохимични и биомеханични фактори с последващо възпаление. Процесът включва повишен катаболизъм на хиалинния хрущял и субоптимален репарационен отговор към увреждането му. Въпреки че ОА традиционно се разглежда като дегенеративна ставна болест и се асоциира с напреднала възраст, измененията в хиалинния хрущял, синовиалната мембрана и костните структури са различни от тези при физиологично стареене. Нарастващ брой доказателства показват, че проинфламаторни цитокини като интерлевкин-1β и тумор-некротизиращ фактор (TNF) медиират повишената катаболна активност на хиалинния хрущял. Ето така, въпреки че ОА не спада към групата на възпалителните ставни заболявания, възпалителни медиатори стоят в основата на болестната прогресия и представляват потенциален таргет за терапевтично повлияване.
Ключови думи: остеоартроза, патогенеза, цитокини

Summary. The main feature of osteoarthritis is the disruption of the articular cartilage induced by complex interaction of genetic, metabolic, biochemical and biomechanical factors followed by secondary inflammation. The process includes increased levels of catabolic processes of the cartilage and suboptimal reparative response to its destruction. Although osteoarthritis traditionally is referred as degenerative joint disease and associated mainly with aging, changes in the cartilage tissue, synovial membrane and bone structure are different from those of physiological aging. A growing body of evidence shows that proinflammatory cytokines such as IL-1β and TNF mediate the increased catabolic activity. Although osteoarthritis does not traditionally belong to the group of the inflammatory joint disease, inflammatory mediators play an important role for the disease progression and present a potent target for therapeutic influence.
Key words: osteoarthritis, pathogenesis, cytokines

ПОВИШЕНО НИВО НА ЦИРКУЛИРАЩИЯ INTERFERON-GAMMA (IFN-γ) ПРИ БОЛНИ СЪС СИСТЕМЕН ЛУПУС ЕРИТЕМАТОДЕС С УМЕРЕНА И ТЕЖКА БОЛЕСТНА АКТИВНОСТ И ПРИ НАЛИЧИЕ НА ЛУПУСЕН НЕФРИТ
И. Манолова¹, М. Иванова², Н. Стоилов² и М. Ганева^3
11Катедра по здравни грижи, МФ, ТУ – Стара Загора
²Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” – София
³Секция по фармакология и клинична фармакология, МФ, ТУ – Стара Загора
ELEVATED LEVEL OF CIRCULATING INTERFERON-GAMMA (IFN-γ) IN PATIENTS WITH SYSTEMIC LUPUS ERYTHEMATOSUS WITH MODERATE TO SEVERE DISEASE ACTIVITY AND PRESENCE OF LUPUS NEPHRITIS
I. Manolova¹, M. Ivanova², N. Stoilov² and M. Ganeva^3
1Department of Health care, Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora
²Clinic of Rheumatology, UMHAT Sv. Ivan Rilski – Sofia
³Section of Pharmacology and Clinical Pharmacology, Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora

Резюме. Дисбалансът между про- и антиинфламаторните цитокини е известна особеност при системния лупус еритематодес (СЛЕ) и обхваща редица цитокини, продуцирани от Т-хелперните клетки (Th). Поставихме си за цел да проучим участието на IFN-γ (Th1 цитокин) в патогенезата на СЛЕ, като измерим серумната му концентрация при страдащите от заболяването, и да анализираме връзката му с клиничните прояви и болестната активност, оценена с индекса SLEDAI. В проучването бяха включени 54 болни със СЛЕ и 27 здрави лица. Серумната концентрация на IFN-γ беше сигнификантно повишена при болните със СЛЕ (mean ± SD, 8.48 ± 5.8; range, 0.0-36.87) в сравнение с контролната група здрави лица (mean ± SD, 4.92 ± 2.9; range, 0.0-10.35) (p = 0.002). Повишено ниво на серумния IFN-γ беше регистрирано при лупусно болните с умерена и тежка активност на заболяването, както и при бъбречно засягане. Серумните нива на IFN-γ корелираха с индекса SLEDAI (R = -0.497, p < 0.001) и с намалените стойности на С3 фракцията на комплемента в серума на болните (R = -0.34, p = 0.019). Тези данни насочват към участие на IFN-γ в активирането на заболяването и в изявата на лупусния нефрит.
Ключови думи: IFN-γ, системен лупус еритематодес, лупусен нефрит, SLEDAI

Summary. Imbalance between pro-inflammatory and anti-inflammatory cytokines including cytokines produced by T-helper cells is a known characteristic feature of systemic lupus erythematosus (SLE). The aim of the study was to investigate the role of IFN-γ (Th1-cytokine) in the pathogenesis of SLE by measuring its serum concentration in patients with SLE and analyzing the relation between IFN-γ and the clinical manifestation and disease activity of SLE assessed with the SLEDAI index. The study included 54 patients with SLE and 27 healthy subjects. Serum IFN-γ concentration was significantly increased in patients with SLE (mean ± SD, 8.48 ± 5.8; range, 0.0-36.87) (p = 0.002) as compared to controls (mean ± SD, 4.92 ± 2.9; range, 0.0-10.35). Increased level of serum IFN-γ was recorded in patients with moderate and severe activity of the disease, as well as in patients with renal involvement. Serum IFN-γ levels correlated with the SLEDAI index (R = -0.497, p < 0.001) and decreased levels of C3-complement fraction (R = -0.34, p = 0.019) in the serum of patients with SLE. These data are consistent with the participation of IFN-γ in the disease activation and the occurrence of lupus nephritis.
Key words: IFN-γ, systemic lupus erythematosus, lupus nephritis, SLEDAI