ОБЗОРИ
Цв. Георгиев, Р. Дачева, М. Иванова, Р. Стоилов, Р. Рашков. Мястото на автоложната, богата на тромбоцити плазма в лечението на гонартроза

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
М. Иванова, Вл. Бояджиева, Т. Кундурджиев, Н. Стоилов, Ал. Димитров, Н. Димитров, Р. Стоилов. Връзка между фрактурния риск, оценен чрез FRAX, и костните параметри от DXA скенирането при анкилозиращ спондилит
Д. Калинова, А. Копчев, С. Николаева, Р. Рашков. Автоимунен миозит – хистологични промени в кожа и напречно набразден мускул

CONTENTS

REVIEWS
Ts. Georgiev, R. Dacheva, M. Ivanova, R. Stoilov, R. Rashkov. The place of autologous platelet-rich plasma in the treatment of knee osteoarthritis: A systemic review

ORIGINAL ARTICLES
M. Ivanova, Vl. Boyadzhieva, T. Kundurdzhiev, N. Stoilov, Al. Dimitrov, N. Dimitrov, R. Stoilov. Associations between fracture risk probabilities assessed by FRAX tool and bone parameters obtained by DXA imaging in ankylosing spondylitis
D. Kalinova, A. Kopchev, S. Nikolaeva, R. Rashkov. Autoimmune myositis – histological features in the skin and muscle biopsies

ОБЗОРИ

МЯСТОТО НА АВТОЛОЖНАТА, БОГАТА НА ТРОМБОЦИТИ ПЛАЗМА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ГОНАРТРОЗА
Цв. Георгиев, Р. Дачева, М. Иванова, Р. Стоилов, Р. Рашков
Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – София
THE PLACE OF AUTOLOGOUS PLATELET-RICH PLASMA IN THE TREATMENT OF KNEE OSTEOARTHRITIS: A SYSTEMIC REVIEW
Ts. Georgiev, R. Dacheva, M. Ivanova, R. Stoilov, R. Rashkov
Clinic of Rheumatology, University Hospital “Sv. Ivan Rilski” – Sofia
Резюме. Остеоартрозата е дегенеративно ставно заболяване, характеризиращо се със загуба на ставния хрущял, хипертрофия на костните ръбове (остеофити) и подлежащата кост (субхондрална остеосклероза) и редица биохимични и морфологични промени, ангажиращи както синовиалната мембрана и ставната капсула, така и периставните структури. Тя е най-честият клиничен синдром на ставна болка, придружен в различна степен от ограничение във функционалния капацитет и намалено качество на живот. Въпреки че загубата на ставен хрущял далеч не е единственият морфологичен субстрат при остеоартроза, тя стои в основата на патологичния процес и съпътстващата клинична картина. И макар причините все още да не са напълно изяснени, съпътстващите биохимични, структурни и метаболитни промени са добре документирани. Морфологичните промени на хиалинния хрущял при ранната ОА включват образуване на повърхностни неравности и ерозии, фибрилиране и променено разпределение на протеогликаните в екстрацелуларния матрикс. В по-късните стадии ерозиите се задълбочават, появяват се хрущялни улцерации. Тези процеси са резултат от повишен катаболизъм в комбинация със субоптимален репарационен отговор на ставния хрущял към биомеханични стимули. Биологичен стимул за репарационния процес в почти всички тъкани играят редица растежни фактори и хиалинният хрущял не прави изключение. Именно този принцип е в основата на терапията с автоложна плазма, богата на тромбоцити (Platelet-Rich Plasma, PRP). Тя е продукт на собствената кръв на болния и представлява атрактивна нова алтернатива в лечението на гонартрозата поради първоначалните обнадеждаващи резултати и минималния риск от непоносимост и странични ефекти. Макар все още да няма общоприета дефиниция за PRP, понятието най-точно може да се определи като кръвен дериват с по-висока концентрация на тромбоцити в сравнение с базалните нива.
Ключови думи: остеоартроза, автоложна, богата на тромбоцити плазма, лечение
Abstract. Osteoarthritis is a degenerative joint disease characterized by loss of joint cartilage, projections along the bone edges (osteophytes) and changes in the underlying bone (subchondral osteosclerosis), and a number of biochemical and morphological changes, involving both the synovial membrane and joint capsule and periarticular structures. It is the most common clinical syndrome of joint pain, accompanied by varying degree of functional deficit and reduced quality of life. Although the loss of articular cartilage is not the only morphological substrate of osteoarthritis, it underlies the pathological process and accompanies clinical manifestations. Although the causes are still not fully understood, the associated biochemical, structural and metabolic changes are well documented. Morphological changes of hyaline cartilage in OA include the early formation of surface roughness and erosion, fibrillation and altered distribution of proteoglycans in the extracellular matrix. In later stages erosions deepen and further transforms into cartilage ulcerations. These processes are the result of increased catabolism in combination with suboptimal reparative response of cartilage to biomechanical stimuli. Biological stimulus for repair processes in almost all tissues plays a number of growth factors. Hyaline cartilage is no exception. This is the principle of the therapy with autologous platelet-rich plasma, (PRP), which is the product of patient’s own blood. It represents an attractive new alternative in the treatment of knee osteoarthritis due to the initial encouraging results and the minimal risk of intolerance and side effects. While there are still no universally accepted definition of PRP, the term most accurately can be defined as a blood derivative with a higher concentration of platelets compared to basal levels.
Key words: osteoarthritis, autologous, platelet-rich plasma, treatment

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

ВРЪЗКА МЕЖДУ ФРАКТУРНИЯ РИСК, ОЦЕНЕН ЧРЕЗ FRAX, И КОСТНИТЕ ПАРАМЕТРИ ОТ DXA СКЕНИРАНЕТО ПРИ АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ
М. Иванова¹, Вл. Бояджиева¹, Т. Кундурджиев², Н. Стоилов¹, Ал. Димитров³, Н. Димитров³, Р. Стоилов^1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински факултет, Медицински университет – София
²Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София
³Клиника по ортопедия и травматология, УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”, Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора
ASSOCIATIONS BETWEEN FRACTURE RISK PROBABILITIES ASSESSED BY FRAX TOOL AND BONE PARAMETERS OBTAINED BY DXA IMAGING IN ANKYLOSING SPONDYLITIS
M. Ivanova¹, Vl. Boyadzhieva¹, T. Kundurdzhiev², N. Stoilov¹, Al. Dimitrov³, N. Dimitrov³, R. Stoilov^1
1Clinic of Rheumatology, University Hospital „Sveti Iv. Rilski”, Medical Faculty, Medical University – Sofia
²Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
³Clinic of Orthopedics and Traumatology, University Hospital „Prof. Dr. St. Kirkovich”, Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora
Резюме. При анкилозиращия спондилит (АС) два усилени, но противоположни процеса на костно ремоделиране протичат в непосредствена близост в гръбнака – патологично ново костно формиране в кортикалната кост на прешлените и спиналните лигаменти и ексцесивна загуба на трабекуларна костна маса в прешленното тяло, водеща до остеопороза. АС е асоцииран с повишена честота на вертебрални фрактури. Целта на проучването е да изследваме връзката между фрактурния риск, оценен чрез FRAX, и костните параметри, получени от DXA образите, за да установим добавъчната им роля за фрактурната прогноза при АС. Четири костни параметъра – костна минерална плътност на поясния гръбнак (LS BMD) и трабекуларния костен скор (TBS), BMD на бедрената шийка и TBS T-score, получени чрез DXA скениране, бяха измерени при 89 болни с АС (41 мъже и 48 жени). Десетгодишната вероятност за възникване на бедрена фрактура и значими остеопорозни фрактури беше оценена посредством FRAX® за всеки пациент. Отчитайки всичките три измервания на T-score, 22.5% от болните имаха поне едно, което е в рамките на дензитометричната остеопороза. Изчислението на TBS показа понижени средни стойности на параметъра (1.34 ± 0.1), разкриващо влошаване на костната микроархитектура. Множественият логистичен регресионен анализ потвърди връзката между риска от клинично значими фрактури и LS BMD. Този риск беше по-малък при болните с АС, които имат по-висока гръбначна BMD, като този протективен ефект беше очевиден (OR = 0.641, 95% CI 0.45-0.92, p = 0.017). Също така той нарастваше сигнификантно с възрастта OR = 1.083 (95% CI 1.03-1.14, p = 0.001). Два основни фактора (гръбначната BMD и възрастта) независимо предсказваха вероятността за бедрена фрактура (R2 = 0.265), докато TBS и TBS T-score не бяха сигнификантни променливи в множествените линейни регресионни модели. BMD на поясния гръбнак в предно-задна проекция предсказва и двата типа фрактури при болните с АС и следователно има по-голяма стойност за диференцирането на фрактурния риск, докато LS TBS не показа добавена стойност за отчитане на повишения риск от фрактури.
Ключови думи: анкилозиращ спондилит, фрактурен риск, костни параметри от DXA изследването
Abstract. In ankylosing spondylitis (AS) two enhanced but opposite bone remodeling processes occur in close vicinity within the spine – pathologic new bone formation in the cortical bone of the vertebrae, spinal ligaments and excessive loss of trabecular bone mass of the vertebral body leading to osteoporosis. AS is associated with an increased prevalence of vertebral fractures. The aim of the study was to explore the associations between risk of fracturing assessed by FRAX tool and bone parameters obtained by DXA imaging in order to establish their added role in fracture prediction in AS. Four bone parameters  lumbar spine bone mineral density (LS BMD) and trabecular bone score (TBS), femoral neck BMD and TBS T-score obtained from DXA scanning were measured in 89 AS patients (41 males and 48 females). The 10-year probability of hip fracture and major osteoporotic fracture (MOF) for each patient was assessed by using the FRAX® tool. When considering all three T-score measurements, 22.5% of the patients had at least one measurement within the densitometric osteoporosis. TBS calculation demonstrated declined mean TBS values (1.34 ± 0.1), suggesting bone microarchitecture deterioration. The multiple logistic regression analysis emphasized the relationship between the risk of major clinical fracture and LS BMD. This risk was decreased in AS patients with higher spine BMD and this protective effect was evident (OR = 0.641, 95% CI 0.45-0.92, p = 0.017). Also, it was significantly increased with aging OR = 1.083 (95% CI 1.03-1.14, p = 0.001). Two main factors (spine BMD and age) independently predict hip fracture probability (R2 = 0.265), while TBS and TBS T-score appeared not to be significant variables in a multiple linear regression models. BMD of the lumbar spine in anterior-posterior projection predicted both types of fractures in AS patients and hence, has more value of differentiation of fracture risks assessments, while LS TBS had not the added ability to account for increased fracture risk.
Key words: ankylosing spondylitis, fracture risk, bone parameters from DXA imaging

АВТОИМУНЕН МИОЗИТ – ХИСТОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В КОЖА И НАПРЕЧНО НАБРАЗДЕН МУСКУЛ
Д. Калинова¹, А. Копчев¹, С. Николаева², Р. Рашков^1
1Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, МУ – София
²Национален център по заразни и паразитни болести – София
AUTOIMMUNE MYOSITIS – HISTOLOGICAL FEATURES IN THE SKIN AND MUSCLE BIOPSIES
D. Kalinova¹, A. Kopchev¹, S. Nikolaeva², R. Rashkov^1
1Clinic of Rheumatology, UMHAT “Sv. Ivan Rilski”, Medical University – Sofia
²National Center of Infectious and Parasitic Diseases – Sofia
Резюме. Автоимунните миозити са хетерогенна група системни заболявания на съединителната тъкан, характеризиращи се с прогресираща симетрична мускулна слабост. Сред автоимунните миозити могат да бъдат отличени три основни групи: дерматомиозит (ДМ), полимиозит (ПМ), миозит с включвания (inclusion body myositis). Дерматомиозитът е микроангиопатия, характеризираща се с активиране и отлагане на комплемента в ендомизиалните капиляри, което след сложна поредица от събития води до редуциране броя на капилярите и развитието на мускулна исхемия. При полимиозита основна роля имат цитотоксичните Т-клетки, които освобождават перфорини и гранзими, предизвикващи клетъчна цитотоксичност. Разликите в патогенетичните механизми определят някои особености в хистологичната находка между дерматомиозита и полимиозита. Целта на настоящото изследване е да се направи анализ на хистологичните промени сред група болни с миозит, както и да се сравнят групата болни с ПМ и групата с ДМ въз основа на наблюдаваните хистологични промени. Материали от кожа и напречно набразден мускул бяха получени по оперативен път от 30 болни с активен миозит. Мускулната тъкан беше взета от m. vastus lateralis. При сравнение на двете групи болни беше използван χ2 метод (екзактен тест на Fisher, Fisher’s exact test). Сред изследваните материали от кожа хистологични изменения бяха установени сред 67% от болните, като най-често наблюдаваните промени бяха: перивазални възпалителни инфилтрати, задебелени стени на кръвоносните съдове, атрофия на епидермиса. Мононуклеарен възпалителен инфилтрат (дифузен или фокален) беше наблюдаван при 57% от болните. Другите, най-често наблюдавани хистологични промени бяха: фокална некроза, интерстициална фиброза, атрофия, регенеративни промени, миофагия. По отношение промените в материал от мускулна тъкан, между групите с ДМ и ПМ не установихме статистическа достоверност (p > 0.05), докато разликата в процентното разпределение на хистологичните изменения в кожата между двете групи беше статистически значима (p < 0.05). Кожно-мускулната биопсия е с основна роля при поставяне на диагнозата миозит. Съществуват разлики в хистологичните промени в кожа и напречно набразден мускул при полимиозит и дерматомиозит. В настоящото светлинно микроскопско изследване не се установи статистически значима разлика в промените в мускулния биоптат между групата болни с ДМ и ПМ. Ето защо прилагането на имунохистохимично значително би повишило чувствителността на хистологичното изследване.
Ключови думи: автоимунен миозит, хистологични промени
Abstract. Autoimmune myosites (AIM) are a group of heterogeneous, systemic diseases, characterized by progressive symmetrical muscle weakness. AIM can be differentiated into three major and distinct subsets: dermatomyositis (DM), polymyositis (PM), inclusion body myositis. DM is a microangiopathy, which is characterized by activation and deposition of complement causes lysis of endomysial capillaries and muscle ischaemia. In PM cytotoxic T cells lead to fiber necrosis via the perforin and granzyme pathway. The objectives of the study were to analyze histological changes in a group of patients with myositis and to compare the most common histological features in patients with DM and patients with PM. Skin and muscle biopsies were collected from 30 patients (age 47.27 ± 12.01) with a diagnosis of active myositis. Using Bohan & Peter criteria we made a definite diagnosis in all patients. Muscle biopsies were obtained with a open biopsy from the vastus lateralis muscle. Routine stains included haematoxylin-eosin, periodic acid Schiff (PAS), Masson Goldner. The frequency comparisons among two groups were analyzed by Chi-square method (Fisher`s exact test), SPSS 13.0 for Windows, as p value did not exceed 0.05. The histological features were found in 67% of cases, as the most common histological changes were: perivascular inflammatory infiltrates, atrophy of the epidermis, epithelial fibrosis and thickened vessels. Inflammatory cells were presented in 57% of cases. The infiltrates (diffuse or focal) consisted of small mononuclear cells. Other histological changes were found respectively: necrotic fibers - in 50% of muscle biopsies, interstitial fibrosis - in 60%, atrophy - 40% of cases. Regeneration of myofibrils occurred in 47% of patients. The analysis of the biopsy findings in two subgroups (PM and DM) revealed no significant intergroup differences (p > 0.05). Important histopathologic differences were described among dermatomyositis and polymyositis. In the study no significant differences were found between two subgroups, using routine stains. Therefore it is necessary to make histomorphometric and immunohistochemical analyses.
Key words: autoimmune myosites, histological features